Evgeni Ivanov c. Bulgarie (Requête no 44009/02 , 22 mai 2008
Жалбоподателят бил арестуван на 30 март 2001 година в рамките на разследване за кражба на бижута и бил предварително задържан на 2 април 2001 година въз основа на решение на пловдивския районен съд. Той бил признат за виновен и осъден на 19 декември 2003 г. През този период жалбоподателят многократно депозирал молби за промяна на мярката му за неотклонение, които неизменно били оставяни без уважение.
Съдът отбелязва, че в началния етап на провеждане на досъдебното производство това задържане е било оправдано с оглед рисковете лицето да извърши нови престъпления или да се укрие (въпреки постоянния адрес, признанието от страна на жалбоподателя на извършеното престъпление и липсата на предходни осъждания). При все това от определен момент нататък националните правораздавателни органи са започнали да се позовават само на тежестта на обвиненията и на строгостта на полагащото се наказание за оправдаване на задържането на жалбоподателя под стража. Той посочва, че ситуацията много напомня на тази, установена по делото Ilijkov v. Bulgaria(Application no. 33977/96), 26 July 2001,§81). Съдът счита, че поради формалния си подход, местните правораздавателни органи са задържали жалбоподателя под стража в продължение на значителен период от време единствено въз основа на тежестта на обвиненията, без да разгледат конкретно съществените факти, отнасящи се до съществуването на реална опасност от бягство или извършване на нови престъпления. Ето защо, след първоначалния период, задържането на жалбоподателя под стража вече не е било оправдано от съображения „съществени“ и „достатъчни“, както се изисква от член 5 § 3 на Конвенцията.
Съдът наред с това установява, че една от жалбите срещу мярката за неотклонение въобще не е била разгледана от съда, а по друга съдът се е произнесъл след повече от месец. С оглед своята установена практика той приема, че доколкото е намерил нарушение на чл. 5§3, е налице и нарушение на чл. 5§4, поради това, че тези две молби за освобождаване не са били разгледани „в кратък срок“.
