Ifandiev v. Bulgaria(Application no. 14904/11) ), 18 April 2019
/Решение на Комитет/
Жалбоподателят е журналист и писател. През 2003 г. публикува книгата „Сянката на Цион“, в която разглежда проблемите на юдаизма, ционизма и масонството и как те са повлияли върху световната история. На с. 69-70 той оприличава нацистите на масоните, които „мечтаели да усъвършенстват човека“ и че комунистите“правят това на практика“, включително и в България. Жалбоподателят посочва, че и след демократичните промени масони са станали комунистите и хора, свързани с тайните служби, след което изброява имената на няколко души, измежду които и „псевдо-синдикалиста“ К.Т. – лидер по онова време на втория най-голям синдикат в България. След списъка с имена е посочена препратка под линия на статия в политическо списание, откъдето е почерпена тази информация. През септември 2005 г. К.Т. предявява иск за неимуществени вреди, твърдейки, че никога не е бил член на комунистическата партия или на нейната младежка организация, не е бил свързан с тайните служби, тъкмо напротив, през целия си живот се е борил за правата на човека и демокрацията. Освен това като дълбоко вярващ е засегнат от това, че е обявен за масон. Той твърди в исковата си молба, че написаното в книгата го е унизило, представяйки го като неморална и безскрупулна личност и целта е била да се подкопае неговия авторитет на национално и международно ниво (тъй като той е бил член на УС на Международната конфедерация на свободните профсъюзи и на Европейската конфедерация на профсъюзите). С решение от 10 юли 2008 г. Софийският градски съд уважава исковата претенция на К.Т. и осъжда жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв за неимуществени вреди в едно със законната лихва от 28.09.2005 г. Съдът в мотивите си посочва, че въпреки свободата на изразяване, с която се ползва, защитена от чл. 10 на ЕКПЧ, жалбоподателят е превишил границите на приемливата критика, а наред с това и твърденията му са били недоказани. Обосновавайки размера на присъденото обезщетение, СГС отбелязва, че публикацията на жалбоподателя „сериозно е засегнала“ честта и достойнството на К.Т. и го е злепоставила, както „в цялата синдикална общност в България“, така и в международен план. Страданието на К.Т. освен това е влошило здравните му проблеми, което е довело до неговата хоспитализация.
Решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд с решение от 23.10.2009 г. Той възприема мотивите на по-долната инстанция, като добавя следното: дори ако K.T. е правил изявления, че е член на Малтийския орден, жалбоподателят не е показал, че това е равносилно на масонството; няма значение дали твърденията на жалбоподателя вече са били направени в по-ранни публикации, тъй като това не ги прави „по-малко клеветнически или по-истински“; фактът, че К.Т. е публична личност, оправдава по-висока сума на обезщетение като тази, присъдена от СГС.
Жалбата срещу това решение не е допусната до касация с определение от 17. 08.2010 г. на ВКС.
Въз основа на влязлото в сила решение и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство. Общата дължима сума (включваща главница, лихви и разноски) е изчислена на 31 549 лв. Производството по принудително изпълнение е прекратено през 2016 г. след К.Т. изоставя опитите си да получи плащане. Сумата, иззета от жалбоподателя, е 4,55 лв.
След като жалбата е комуникирана на българското правителство, изготвеното от него становище е изпратено на жалбоподателя. По този повод той публикува в блога си коментар, в който отбелязва, че правителството е представило лъжи и клеветнически твърдения вместо аргументи. Наред с това изразява своето негативно мнение за всеки един от българските съдии, които в различни години са били включени в състава на Европейския съд по правата на човека. Във връзка с тази публикация Правителството отправя искане към Съда да отхвърли жалбата на основание чл. 17 от Конвенцията, поради това, че книгата на жалбоподателя „Сянката на Сион“ и други материали, които той е публикувал, проповядват антисемитизъм. То твърди, че изявленията на жалбоподателя, които са били предмет на настоящата жалба, трябва да се разглеждат в общия контекст на неговите публикации.
Съдът не уважава искането на Правителството, защото твърденията на жалбоподателя не се отнасят до „оспорваните изявления“, а именно – до тези относно K.T., което е довело до отговорността на жалбоподателя за причиненото увреждане.
Отхвърлено е и искането за обявяване на жалбата за недопустима поради злоупотреба с правото на жалба на осн. чл. 35, § 3 (a) заради обидния език на жалбоподателя по повод полученото становище от Правителството. Съдът отбелязва, че макар и изразите, използвани от жалбоподателя да са преувеличени и провокативни, не може да се приеме, че те са от естество да се приложи цитираната разпоредба; те не са направени в твърденията на жалбоподателя в жалбата му, нито пък той поставя под въпрос безпристрастността на Съда.
По съществото на спора Съдът отбелязва, че намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя е била „предвидена в закона“. Основният въпрос в този случай е дали тя е била „необходима в едно демократично общество“, т.е. дали съответства на неотложна социална нужда, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали причините, изложени от националните органи, са били релевантни и достатъчни (вж. Janowski v. Poland [GC], № 25716/94, § 30, ECHR 1999 I). Съдът констатира, че изявленията на жалбоподателя, макар и неприемливи, не са особено скандални, шокиращи или обидни. За разлика от националните съдилища той не намира, че квалификацията на K.T. като масон е била обидна за него, защото той е бил благочестив православен християнин. Що се отнася до твърдението, че К.Т. бил свързан с комунистическите тайни служби, в българския контекст тази принадлежност не е задължително да води до социална стигма (вж. Anchev v. Bulgaria (dec.), № 38334/08 и 68242/16, 5 декември 2017 г.). Накрая, Съдът не счита, че квалификацията на K.T. като „псевдо-синдикалист“ е била прекалено скандална или обидна, надминавайки нивото на критиките, които би трябвало да понесе една публична личност. Съдът подчертава, че свободата на изразяване е приложима не само за информация и идеи, които са благоприятно приети или считани за безобидни или безразлични, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят (вж. например Hertel v. Switzerland, 25 August 1998, § 46, Reports of Judgments and Decisions 1998‑VI). Според Съда в конкретния случай естеството и тежестта на наложената санкция са фактори, които трябва да се вземат предвид при оценката на пропорционалността на намесата в свободата на изразяване (вж. Cumpănă and Mazăre v. Romania, no. 33348/96, § 111, 10 June 2003, and Rumyana Ivanova v. Bulgaria, no. 36207/03, § 69, 14 February 2008). Той посочва, че жалбоподателят е бил осъден да заплати обезщетение, което до октомври 2011 г., заедно с натрупаните лихви и съответните разходи и разноски, възлиза на повече от 16 000 EUR. Макар че жалбоподателят е платил само незначителна част от тази сума, не е доказано, че той все още не може да бъде подведен под отговорност за останалата част. Освен това, в случаите на свобода на изразяване на писатели и по-специално на журналисти, Съдът отдава голямо значение на парализиращия ефект на оспорваната намеса (вж. Cumpănă and Mazăre v. Romania, §§ 114-16). Макар и да не е бил информиран за финансовото състояние на жалбоподателя, Съдът намира, че подобна санкция е прекомерна (вж. Bozhkov v. Bulgaria, no. 3316/04, § 55, 19 April 2011). Ето защо той счита, че намесата на националните власти в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване чрез налагането на санкция като тази, наложена на жалбоподателя, е явно непропорционална на преследваната легитимна цел. Европейският съд установява нарушение на член 10 от Конвенцията.Вземайки предвид обстоятелствата по делото и собственото поведение на жалбоподателя Съдът намира, че констатацията за нарушение на член 10 от Конвенцията сама по себе си представлява достатъчно справедливо обезщетение по отношение на неимуществени вреди.
