Korporativna Targovska Banka AD v. Bulgaria (Applications nos. 46564/15 and 68140/16), 30 August 2022
Жалбите са депозирани от името на Корпоративна търговска банка /КТБ/ от четирима бивши изпълнителни директори.
На 20 юни 2014 г. ръководството на банката уведомява БНБ, че не е в състояние да обслужва клиентите си, защото е изчерпана ликвидността й, преустановява всички плащания и отправя искане да бъдат предприети съответните мерки. На следващия ден БНБ поставя банката под особен надзор за три месеца, спира плащанията на всички задължения на банката за този срок, забранява банката да извършва всякакви транзакции, освобождава всички членове на Управителния и Надзорни съвет и назначава извънредни синдици.
БНБ възлага извършването на одит от определени от нея три одиторски компании. На 16 септември БНБ удължава срока на специалните мерки с още два месеца.
На 6 ноември 2014 г. БНБ решава да отнеме лиценза на КТБ и да сезира компетентния съд за обявяването й в неплатежоспособност и ликвидация, тъй като извършените одити показват отрицателни стойности на собствения й капитал, оценен от Регламента за капиталовите изисквания (ЕС) № 575/2013
Решението за отнемане на лиценза е оспорено от основния акционер – „Бромак“ ЕООД, както и от други акционери. Бившите изпълнителни директори представят свои писмени бележки по делото, излагайки аргументи, че въпреки отстраняването им те имат право да представляват банката, а наред с това е налице конфликт на интереси между БНБ и извънредните синдици. Производството е прекратено от тричленния състав на ВАС с мотива, че единствено банката има процесуалната легитимация да оспорва решението на БНБ. Не е взето отношение по аргументите, изложени в писмените бележки на бившите изпълнителни директори, а само по тези, представени от извънредните синдици. Това определение е обжалвано от „Бромак“ ЕООД пред петчленен състав на ВАС. С жалбата е отправено искане и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по някои въпроси на европейското законодателство, както и да бъде образувано тълкувателно дело по въпроса кой има право да обжалва решението на БНБ по чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции. С опр. № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. д. № 3438/2015 г. петчленният състав оставя без уважение направените искания, намирайки ги за неоснователни и оставя в сила определението на долната инстанция, приемайки мотивите й.
Междувременно решението за отнемане на лиценза на КТБ е оспорено пред ВАС и от бившите изпълнителни директори на банката, тъй като те твърдят, че са пряко засегнати от него – отстранени са от длъжност, отнето е правото им да представляват банката, ограничено е правото им на работа и на свободно разпореждане с активите си. С опр. № 14630 от 04.12.2014 г. по адм. д. № 14813/2014 г., ВАС, VII о. не допуска жалбата до разглеждане, тъй като приема, че страни в производството по отнемане на банков лиценз са единствено КТБ и БНБ и правните последици засягат банката, а не отделните физически лица. УС и НС нямат самостоятелна правосубектност като органи на КТБ. Това определение е обжалвано пред 5-членен състав на ВАС, който го оставя в сила, приемайки доводите на предходната инстанция, че решението на БНБ няма пряко и непосредствено действие върху правното положение на жалбоподателите, поради което те нямат правен интерес да го оспорват. (опр. № 2038 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1813/2015 г., ВАС, петчл. с-в)
Поради същите аргументи не са допуснати до разглеждане и жалбите на председателя на УС Цв.Василев и на множество акционери на КТБ.
На 7 ноември 2014 г. БНБ отправя искане до СГС за започване на процедура по обявяването на банката в несъстоятелност и нейната ликвидация. В производството са допуснати двамата основни акционери на банката – „Бромак“ АД и Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), но искането за назначаване на особен представител на КТБ, независим от назначените от БНБ синдици, е отхвърлено. На 22 април 2015 г. СГС уважава исканията на БНБ обявява банката в несъстоятелност с начална дата 6 ноември 2014 г., открива производство по ликвидация на КТБ, прекратява правомощията на органите й, лишава я от правото да се разпорежда със собствеността си и разпорежда продажбата на активите й. Съдът посочва, че решението е валидно, но не е в неговата компетентност да се произнася дали то е правилно, тъй като това е в правомощията на ВАС(реш. № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г., СГС). Съдебният акт е обжалван от двамата най-големи акционери, както и от бившите изпълнителни директори, действащи заедно с „Бромак“, последователно пред Софийския апелативен съд и пред ВКС. Тези съдебни инстанции оставят в сила решението на СГС и намират, че жалбите са недопустими, тъй като чрез него правата им не са пряко засегнати, още повече, че решението за отнемане на лиценза е било вече обжалвано пред ВАС и не може в производство по ликвидация да се повдига този въпрос. В тези производства КТБ е представлявана от назначените от БНБ извънредни синдици. Не е уважено искането за назначаване на особен представител, който да не бъде зависим от БНБ.
Сезирането на ВАС от бившите изпълнителни директори за обявяване за нищожно на решението за назначаване на специални синдици на КТБ от страна на БНБ също е прието недопустимо.
Жалбоподателите повдигат оплаквания за допуснати нарушения на правото на справедлив процес и правото на мирно ползване на собствеността.
Съдът на първо място подлага на анализ оплакването за невъзможността на КТБ да получи съдебно разглеждане по съществото на спора относно отнемането на банковия лиценз в светлината на ефективния достъп до съд. Той припомня, че съгласно неговата съдебна практика банка, на която е отнет лицензът, трябва да може да оспорва това решение пред съда. Това има решаващо въздействие върху способността на банката да продължи да функционира като действащо предприятие и да управлява собствените си дела и което съгласно българското законодателство почти автоматично задейства откриването на производство по несъстоятелност срещу банката – пред съд, способен да разгледа всички фактически и правни въпроси, свързани със законосъобразността на това решение. Правителството твърди, че е било възможно КТБ да направи това. От 2007 г. българското законодателство предвижда възможността да се търси съдебен контрол на решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка, но съответната разпоредба не посочва кой може да поиска преразглеждане. Това поражда затруднение, тъй като още от момента на отнемането на лиценза правомощията да действат от името на КТБ, включително да водят дела от нейно име, са предоставени на нейните специални управители. Съдът констатира, че подобно решение за отнемане на лиценза не е могло да бъде отложено по закон и БНБ е била длъжна да го направи и незабавно да назначи специални администратори /синдици/, които да действат от името на банката.
Никой освен извънредните синдици не успява да убеди българските съдилища, че е легитимиран да търси и получи съдебен контрол на решението. От друга страна, специалните синдици са били зависими от БНБ и не са имали интерес да сезират съда с подобно искане. Ето защо Съдът приема, че съответното законодателство и начинът, по който то е било приложено от българските съдилища, е лишило КТБ от надлежен съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза й. Поради това Съдът достига до извода, че е допуснато нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.
Второто оплакване е свързано с представителството на КТБ пред националните съдилища.
В своите решения по жалбите на Capital Bank AD (no 49429/99, 24 November 2005§ 117-118) и International Bank for Commerce and Development AD and Others (no 7031/05, 2 June 2016, § 115) Съдът установява, че ако БНБ депозира искане за обявяването на една банка в несъстоятелност и ликвидация и тя е представлявана в тези производства от страна на нейните специални управители и ликвидатори, които са зависими в различна степен от БНБ, то банката не е могла да изложи правилно своята теза и да защити интересите си Това представлява нарушение на правото на достъп до съд и на състезателно производство, залегнали в чл. 6 § 1.
В този аспект настоящият случай не се различава съществено. КТБ също не е била в състояние правилно да изложи своята теза и да защити интересите си, както ги е виждала. Първоначално е била представлявана от специални управители, които са били зависими от противниковата страна, БНБ: тя ги е назначавала и определяла възнагражденията им и е могла да ги освобождава от длъжност без външен контрол. По-късно Софийският градски съд назначава временни синдици, а впоследствие, след като съдът обявява КТБ в несъстоятелност и постановява ликвидация и поемат ролята на представител на КТБ в производството, те са назначени като постоянни. Макар и в по-малка степен, те също са били зависими от БНБ, тъй като тя е могла да ги заличи от списъците си на лица, квалифицирани да действат като банкови ликвидатори, и по този начин да доведе до автоматичното им освобождаване. Всички опити да се заобиколи тази ситуация са били неуспешни. Съдилищата отказват на бившите изпълнителни директори на КТБ да действат от нейно име. Софийският градски съд също отхвърля искането на „Бромак“ за назначаване на особен представител ad litem за КТБ. Вярно е, че двамата най-големи акционери са били допуснати до участие в производството като заинтересовани лица, но техните интереси не съвпадат напълно с тези на банката, а и те не са имали право да обжалват решението на първоинстанционния съд. Така тяхното участие само по себе си не е могло да поправи липсата на подходящо представителство за КТБ и тя не е имала възможност да изложи правилно своята теза и да защити интересите си. Поради това е установено второ нарушение на чл. 6§1.
Съдът установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 поради незаконосъобразната намеса в правото на мирно ползване на собствеността.
Съдът не намира за необходимо отделно да се произнесе налице ли е нарушение и на чл. 13 поради това, че вече е констатирал такива по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1.
Съдът се произнася по чл. 46 като дава насоки за предприемането на индивидуални и генепрални мерки по повод констатираните нарушения.
Той не уважава искането на КТБ на акционерите й да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, тъй като посочва, че не е ясно какви биха били последствията, ако процесът беше справедлив, но дава да се разбере, че би могло да се очаква определянето на някаква компенсация.
