Kovachev v. Bulgaria(Application no. 65679/11) , 10 November 2016
/решението е постановено от комитет от трима съдии/
Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria
Жалбоподателят и брат му са били съсобственици на къща с двор и гараж в Ямбол. С решение на кмета от 31 януари 1983 г. имотът е отчужден за изграждането на жилищна сграда на осн. чл. 98, ал. 1 ЗТСУ, срещу което е предвидено да бъдат обезщетени с апартаменти в сграда, която общината се ангажира да построи, както и с гараж. На неуточнена дата апартаментите са построени и предоставени на жалбоподателя и брат му. С решение от май 1995 г. е определено къде е точното местоположение на бъдещия гараж. С решение от 9 октомври 2002 г. кметът изменя това свое решение и определя друг общински парцел, където бъдещият гараж трябва да бъде построен, но то е отменено поради обжалване от трети лица. На неуточнена дата през 2010 г. жалбоподателят предявява иск за вреди срещу община Ямбол, твърдейки, че неправомерно не му е осигурен гараж. Искт е отхврлен с оконочателно решение на ВАС от март 2011 г., тъй като не е установено неправомерно бездействие от страна на властите, нито жалбоподателят е успял да докаже, че е претърпял вреди. През юни 2011 г. жалбоподателят се съгласява да получи парична компенсация вместо гаража Тя е заплатена през 2012 г.
Съдът отбелязва, че случаят е подобен на групата дела Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005).Той констатира, че жалбоподателят е притежавал собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 относно признатото му право да получи кат обезщетение освен апартамент, но и гараж. Това право възниква за него през 1994 г., но едва през 2012 г. той получава обезщетение в брой – т.е. осемнадесет години по-късно. Такъв дълъг период от време е прекомерен според Съда, тъй като направените опити да бъде изпълнено задължението им са неуспешни не по вина на жалбоподателя. Вярно е, че още през 2007 г. те му предлагат да му заплатят парично обезщетене, но според ЕСПЧ жалбоподателят не трябва да бъде винен за това, че приема предложението едва през 2011 г., тъй като не е бил длъжен да приеме друго средство за компенсация. В случаи като настоящия властите са длъжни да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това в продължение на много години те не са намерили приемливо решение и са го поставили в ситуация на несигурност по отношение на това – кога и дали ще получи обезщетението, на което е имал право. Към тези обстоятелства Съдът посочва, че следва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита за поправяне на ситуацията. Това състояние на нещата не може да се счита за съвместимо със задълженията на държавата по смисъла на член 1 от Протокол № 1 , поради което установява нарушение и му присъжда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.