Kovacheva v. Bulgaria (Application no. 2423/09),10 november 2016

Жалбоподателката е била един от съсобствениците на къща с двор в град Троян.  С решение на кмета от 15 март 1983 г. имотът е отчужден на осн. чл. 98, ал. 1 ЗТСУ за изграждане на жилищни и административни сгради, срещу което общината се задължава да я компенсира с тристайно жлище в сграда, която тя е трябвало да построи. Със  заповед от 27 март 1990 г. на основание  член 100 от ЗТСУ кметът определя точното местоположение, размера и други подробности по отношение на бъдещия апратамент, който се предоставя на жалбоподателката. Сградата, в която е определен да бъде апартаментът, е завършена през 2003 г., но изградените апартаменти са по-малки по площ, тъй като част от земята е реституирана.   През април 2001 г.  общината издава разрешение за строеж на нова сграда с апартаменти, която да бъде ситуирана в имота на жалбоподателката, чиято къща до този момент все още не е била съборена. Разрешението е многократно подновявано в периода 2004 – 2010 г. Междувременно е утвърдено и ново разпределение на апартаментите в бъдещата жилищна сграда, въз основа на което кметът издава нова заповед по реда на чл. 100 от ЗТСУ. В нея на жалбоподателката е определен конкретния апартамент, който е малко по-голям от този, предложен през 1990 г. Жалбоподателката оспорва тази заповед пред съд, защото счита, че тя недопустимо модифицира първата заповед по чл. 100 от ЗТСУ, която е стабилен административен акт. Жалбата е отхвърлена с окончателно решение на ВАС.

Междувременно жалбоподателката прави искане за отмяна на заповедта за отчуждаване по отношене на своя дял от имота, тъй като къщата все още не е била съборена, на основание един от реституционните закони. Поради липсата на отговор тя обжалва мълчаливия отказ на кмета, но с окончателно решение на ВАС жалбата й е отхвърлена, тъй като съдът намира, че предпоставките за реституция не са изпълнени.

През август 2009 г. кметът разпорежда на жалбоподателката да освободи къщата. Следва нова съдебна процедура, която също приключва неуспешно за жалбоподателката, а междувременно къщата е съборена и започва строителството на жилищна сграда през  април 2011 г. Жалбоподателката неуспешно оспорва и издаденото разрешение за строеж от 2001 г. Сградата е завършена през 2014 г., а през юли същата година тя е поканена да получи ключовете от своя апартамент. Жлбоподателката отказва да направи това и   оспора пред съда разрешението за ползване на сградата с твърдението, че   строителството не е било с достатъчно добро качество. Към датата на постановяване на решението на Европейския съд това последно производство все още е висящо.

Съдът констатира, че жалбата е подобна на случаите  Kirilova and Others, cited above (see also Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Той приема, че жалбата попада в предметния обхват на чл. 1 от Протокол 1 и по-специално – по първата хипотеза на първото изречение на тази разпоредба, прокламиращ общото правило за мирно ползване на собствеността, доколкото със заповедта по чл. 100 от ЗТСУ тя е трябвало да получи тристаен апартамент. Съдът  констатира, че общинските власти са изпълнили своето задължение през 2014 г. с изключително голямо закъснение, дори и ако се отчете само периодът след влизането в сила на Конвенцията за България.  Независимо, че голяма част от това забавяне е било и по вина на жалбоподателката, доколкото тя е имала право да оспорва актовете и действията на общината, общинските власти са се задължили да предоставят апартамет най-рано през 1992 г. Съдът намира, че за първоначалното забавяне от дванадесет години в периода 1992-2004 г. не е представено никакво оправдание, свързано с действия на самата жалбоподателка, поради което тази констатация за него е достатъчна, за да приеме, че върху жалбоподателката е била наложена специална и прекомерна тежест, което е нарушило принципа на пропорционалност. Що се отнася до възражението на правителството, че все пак жалбоподателката през този период не е живяла в Троян, а в София и че къщата реално е била обитавана до 2009 г., Съдът посочва, че това ще бъде отчетено от него  при преценката на основателността на исканията й за справедливов обезщетение. Направените от него констатации обаче са достатъчни, за да заключи, че бездействието на властите преди 2004 г. е нарушило справедливия баланс между интересите на общността и тези на жалбоподателката, поради което е нарушен чл. 1 от Протокол 1. Съдът присъжда малко по размер обезщетение за имуществени вреди на жалбоподателката, отчитайки, че макар и да са били налице пропуснати ползи от неполучени наеми, част от забавянията се дължат на нейна вина, а освен това тя е живеела постоянно в друг град, а не в Троян. Присъдено й е обезщетение и за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment