Marinova c. Bulgarie (requête n° 29972/02)  10 juin 2010

Жалбоподателката повдига оплакване за недостатъчната ефективност на разследването по повод смъртта на дъщеря й, намерена мъртва в една река. Съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна.

На 10 март 2001 г., малко след 9 часа, минувач открива човешко тяло, плаващо в реката, която минава през град Ловеч. Той известява полицията. Проучванията относно самоличността й   показват, че тялото е на 27-годишната дъщеря на жалбоподателката. С постановление от същия ден следователят образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за убийството на младата жена.

Също на 10 март 2001 г. съдебен лекар прави аутопсия на тялото. Неговото заключение е, че причина за смъртта е удавянето на жената. В кръвта й е открито значително съдържание на  алкохол. Проведени са редица следствени действия и разпити на свидетели, които са били в контакт или са видели жертвата часове преди намирането й. На 25 април 2001 г. следователят снема показанията на жалбоподателката. Тя изказва убеждението, че дъщеря й била убита от бившия й приятел, с когото е била в нощно заведение непосредствено преди смъртта си, тъй като месец по-рано  той я е заплашил с убийство, а наред с това в миналото многократно я нападал и тормозел. Полицията разпитва това лице, но не установява неговата причастност към смъртта на дъщерята на жалбоподателката. На 21 май 2001 г. Окръжният прокурор на Ловеч решава да прекрати наказателното производство. Въз основа на заключенията на съдебния лекар, на показанията на разпитаните свидетели и на другите събрани доказателства той стига до извода, че става въпрос за случайно удавяне, за което е допринесло високото съдържание на алкохол в кръвта на жертвата. Той отхвърля като неправдоподобна версията на жалбоподателката за убийството на дъщеря й от И. И., тъй като последният не се е намирал в Ловеч в деня на смъртта на момичето.  Това постановление е отменено от Окръжния съд и делото е върнато за доразследване. В следващите 6 години досъдебното производство е прекратявано 6 пъти и постановленията на прокуратурата неизменно са отменяни от Окръжния съд с указания за извършване на нови следствени действия. Последния път по искане на жалбоподателката съдът разпорежда бившият приятел на дъщеря й да бъде изправен пред детектора на лъжата. На 3 февруари 2005 г. следователят, отговарящ за предварителното разследване, взима съответните мерки за призоваване на И. И. за провеждане на теста, но И. И. не е открит на известния негов адрес в София. Направените проверки в базата данни на националната полиция показват, че И. И. е напуснал страната на 7 юли 2004 г. и е заминал за Испания.На 25 март 2005 г. Окръжният прокурор на Ловеч спира наказателното производство до връщането на И. И. в България. Към датата на последната получена информация, 19 септември 2007 г., производството все още е прекратено.

Съдът отбелязва, че в самия ден на откриването на безжизненото тяло на дъщерята на жалбоподателката следователят е образувал официално наказателно производство. През първите дни от разследването органите са предприели определен брой необходими следствени действия за установяване на събитията – оглед на местата, идентификация на жертвата и аутопсия на тялото й.    Съдът не споделя становището на жалбоподателката, според което тя не е участвала ефективно в наказателното разследване. Той намира, че тя е имала възможност да упражнява ефективен контрол върху наказателното разследване – тя постоянно оспорва прокурорските постановления и делото е връщано шест пъти за допълнително разследване.

Вярно е, че наказателното производство е спряно на 25 март 2005 г. с мотива, че свидетелят И. И. е напуснал страната. При все това Съдът не може да държи държавните органи отговорни за честите промени на адреса на това лице.  Съдът не счита, че е редно да се произнесе относно полезността или надеждността на теста с детектора на лъжата, назначен от Окръжния съд на 24 септември 2004 г. и отложен поради отсъствието на И. И. Въпросният свидетел вече е бил разпитан на два пъти и нищо не показва, че ако И. И. не беше напуснал страната, тестът с детектора на лъжата не би бил направен своевременно.

„Съдът припомня, че процесуалното задължение съгласно член 2 не е задължение за постигане на резултат, а за използване на средства. След проведен задълбочен анализ на разследването на смъртта на дъщерята на жалбоподателката, той счита, че органите са предприели необходимите мерки за установяване на причините и обстоятелствата около смъртта на младата жена. Съдът е на мнение, че към датата на последната информация, предоставена от страните – 19 септември 2007 г., разследването не е било опорочено от сериозни недостатъци, които биха го направили неефективно от гледна точка на изискванията на член 2.“(§48)

Author

Write A Comment