Merdzhanov v. Bulgaria (Application no. 69316/01), 22 May 2008
/прекомерна продължителност на процедура по ЗОДОВ/
След като ефективно изтърпял присъда от три години за извършено престъпление шпионаж жалбоподателят бил освободен от затвора. През април 1990 г. Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд отменя решението и произнася оправдателна присъда. На 14 май 1990 г. жалбоподателят предявява иск на основание ЗОДОВ срещу Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Софийската военна окръжна прокуратура, Върховната военна прокуратура, Софийския военен съд, Върховния съд, Софийския затвор и Общинския съвет на община „Средец“ /в гр. София/, като твърди, че всички те са участвали по различни начини в репресивните действия срещу него. С решение от 23 януари 1995 г. Софийският градски съд уважава частично претенциите на жалбоподателя срещу Върховния съд и Върховната прокуратура, като между другото твърди, че те са отговорни вместо подчинените им организации (Софийски военен съд и Софийска военна окръжна прокуратура) за вредите, понесени от жалбоподателя. Съдът отхвърля претенциите към другите ответници, като намира, че те не са реално отговорни. Решението не е обжалвано и влиза в сила. На 28 май 1996 г. главният прокурор подава молба пред Върховния съд за преразглеждане на решението на Софийски градски съд поради това, че не били установени действителните ответници по спора. След проведеното на 2 юни 2007 г. заседание, на 20 юли 2007 г. Върховният касационен съд потвърждава частично решението на Софийския апелативен съд, частично го променя, като увеличава сумата за неимуществени вреди, присъдени на жалбоподателя, и частично го отменя, като връща делото за ново разглеждане в отменената част на решението на Софийския градски съд. Към септември 2007 г. производството е висящо за трети път пред този съд. Така времето, изтекло от завеждане на иска на жалбоподателя, е повече от седемнадесет години, от които най-малко петнадесет години след 7 септември 1992 г.
Съдът счита, че делото не е от особено правна сложност, но до известна степен е сложно от фактическа и процедурна гледна точка, тъй като жалбоподателят търси обезщетение за вреди от няколко институции, повечето от които са реорганизирани след политическите и административни промени в България след 1989 г., а неговите претенции се отнасят за различни вреди, някои от които изискват експертно доказване. Тези характеристики не могат обаче да обяснят продължителността на производството. Европейският съд напомня, че в една правна система, където водещ е принципът за върховенство на закона, информацията за това кои са държавните административни органи, отговорни за различни сфери на дейност и призвани да отговарят по граждански искове, следва да е прозрачна и лесно достъпна (виж Додов срещу България, № . 59548/00, § 113 in fine, ЕКПЧ 2008). Съдът отбелязва, че броят на съдебните заседания в по-голямата си част се дължи на неправилното управление на разглеждането на делото от страна на съда. Към посочените забавяния трябва да се прибавят и онези, които следват от все по-дългите интервали от време между заседанията, насрочвани от Софийския градски съд – докато първоначално тези интервали са от порядъка на един до три месеца, по-късно те са проточват от три до седем месеца. Съдът констатира също така неоправдани забавяния при насрочване на поредните първи заседания след отмяна на решенията на долните инстанции от страна на ВКС. В светлината на направения анализ Съдът установява нарушениие на чл. 6§1.
