Mihaylov v. Bulgaria (Application no. 50371/09), 13 October 2016
/решението е постановено от комитет от трима съдии/
Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria
Жалбоподателят е притежавал къща с двор, които са отчуждени през 1982 г. на основание чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ за изграждане на жилищна сграда. В решението за отчуждаване е посочено, че като обезщетение общината се задължава да му предостави двустаен апартамент и гараж. Жалбоподателят никога не получава гаража си и през април 2008 г. подава жалба до общината в Пловдив. С писмо от юни същата година кметът го уведомява, че общината няма към момента налични гаражи, но в процес на изграждане е жилищна сграда, в която ще има и гаражи. През февруари 2010 г. жалбоподателят пише ново писмо до кмета, в отговор на което го информират, че строителството на посочената в писмото сграда от 2010 г. все още не е завършено. През 2013 г. жалбоподателят умира. През 2014 г. неговите наследници са поканени да получат гараж, който е на 10 км. от местоживеенето им. Те отказват.
Жалбоподателят повдига оплакване, че дълъг период от време властите не са му предали гаража, който е бил част от дължимото му обезщетение. Съдът отбелязва, че гаражът, който общината е поела задължение да му предостави, несъмнено представлява собственост
Съдът констатира, че случаят е подобен на групата дела Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005), а така също и Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Съдът установява, че правото на жалбоподателя да получи гараж възниква през 1982 г. – т.е. преди тридесет и четири години, двадесет и четири от които Конвенцията е в сила за Република България. Поради това той е компетентен да разгледа повдигнатото оплакване. Съдът подчертава, че такъв дълъг период изглежда очевидно необоснован , а същевременно няма индикации, че това забавяне се дължи на жалбоподателя или неговите наследници. Според ЕСПЧ наследниците не могат да бъдат обвинявани за отказа им да приемат гаража, предложен им през 2014 г., тъй като изложените от тях съображения изглеждат за съда приемливи и адекватни. Отчетено е и обстоятелството, че жалбоподателят е проявил активност и заинтересованост да получи дължимия му гараж и двукратно е сезирал общината – през 2008 и 20010 г.
Европейският съд отбелязва, че в случаи като настоящия е задължение на властите да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те възприемат пасивно поведение, оставяйки жалбоподателя в състояние на несигурност по отношение на това дали и кога той ще получи компенсацията, на която е имал право. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, за поправяне на ситуацията. Съдът достига до извода, че подобно състояние на нещата не може да се счита за съвместимо със задълженията на държавата по смисъла на член 1 от Протокол № 1, поради което намира нарушение на правото на собственост на жалбоподателя
