Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13)19 octobre 2021
/допустимо, но неоснователно оплакване/
Жалбата е свързана с няколко дисциплинарни производства срещу съдия Мирослава Тодорова, предизвикани от нейните публични критични позиции в качеството й на председател на Съюза на съдиите в България в периода 2009-2012 г. срещу дейността на Висшия съдебен съвет. Критикувана е процедурата по избор на нови председатели на Софийски градски съд (за която се установява, че е семеен приятел на министъра на вътрешните работи), на Софийския апелативен съд /САС/ и на Върховния администартивен съд /ВАС/ През 2011 г. председателят на САС изпраща във Висшия съдебен съвет списък на наказателни дела, разгледани от СГС, по които има забава в изготвянето на мотивите и така се препятствало разглеждането им от въззивната инстанция. По нареждане на Главния съдебен инспектор е назначена проверка в наказателното отделение на този съд. След приключването й е представен доклад, в който е констатирано, че натовареността на съдиите от това отделение и много по-висока спрямо тази на съдии от цулата страна и взетите мерки за преодоляване на забавянията от ръководството на с\гс очевидно не са достатъчни и е фективни. Въз основа на него Главният съдебен инспектор предлагана ВСС да бъдат наложени дисциплинарни наказания за просроченото изготвяне на мотивите към присъдите на няколко съдии, измежду които е и жалбоподателката. За нея е посочено, че е забавила мотивите по 57 дела, което представлява системно неспазване на законно установените срокове. В хода на процедурата тя не е изслушана, а в дисциплинарния състав не е включен нито един съдия. Не е взето под внимание, че в проверения период тя е била командирована като преподавател в Научния институт за правосъдие, нито по-голямата й натовареност като съдия. Решението за намаляване на заплатата й с 15 % е обжалвано пред Върховния административен съд. Последният намира, че са допуснати сериозни процедурни нарушения на правото на жалбоподателката на справедлив процес, поради което отменя решението (включително и за включването в списъка на просрочените дела на такива, за които срокът за ангажиране на дисциплинарна отговорност е изтекъл). Петчленният състав на ВАС обаче отменя решението на долната инстанция и оставя в сила решението за налагане на дисциплинарно наказание. Следват нови три дисциплинарни производства, обединени в едно дело (по три наказателни дела от обществен интерес на доклад на жалбоподателката, по които има забава в изготвянето на мотивите). Те са за същия период, за който е извършена проверката от Инспектората, но не са били взети под внимание и включени в доклада). По новото дисциплинарно дело е постановено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Решението на дисциплинарния състав на ВСС е оставено в сила от тричленнен състав на ВАС. След решение на 5-членен състав на ВАС, в което се приема, че наказанието е несъразмерно тежко, делото е върнато на ВСС, който й налага по-лека санкция – понижаване в длъжност за срок от две години в СРС. Това решение е оставено в сила. Дисциплинарните производства срещу жалбоподателката предизвикват широк обществен отзвук и негодувание не снамо сред съдийската общност, но и сред неправителствения сектор. Публикувани са протестни писма и декларации и са сезирани международни институции. Дори ЕК в своя годишен доклад коментира състоянието на правосъдната система в България и загрижеността си за независимостта на съдебната власт, позовавайки се и на дисциплинарното уволнение на жалбоподателката.
Пред съда са повдигнати оплаквания за нарушаване на правото на справедлив процес в неговите граждански и наказателни аспекти (поради това, че е засегнато правото на равенство в процеса във връзка с упражняването на свободата на изразяване и правото на личен живот, както и поради сериозността на наложеното дисциплинарно наказание). Съдът отхвърля възраженията на Правителството, че оплакването е недопустимо с оглед публичния характер на изпълняваните от жалбоподателката функции, аргументирайки се с добре установената от него практика по дисциплинарни дела срещу магистрати, съгласно които подобни производства засягат гражданскоправните аспекти на чл. 6§1 (Ramos Nunes de Carvalho e Sá c. Portugal [GC], nos 55391/13 et 2 autres, § 120, 6 novembre 2018, Denisov c. Ukraine [GC], no 76639/11, §§ 44-55, 25 septembre 2018, Di Giovanni c. Italie, no 51160/06, §§ 36-38, 9 juillet 2013, et Čivinskaitė c. Lituanie, no 21218/12, § 95, 15 septembre 2020). Той определя като недопустимо оплакването относно приложимостта на чл. 6§1 в неговите наказателни акпекти. Колкото до основателността на оплакванията за нарушение на правото на справедлив процес в гражданските му аспекти Съдът разглежда по отделно всяко едно от дисциплинарните производства, анализирайки няколко въпроса: – равенството на процедурата пред ВСС; обхвата на съдебния контрол на ВАС,липсата на независимост и безпристрастност на ВАС, недостатъмчността на мотивите и липсата на отговор на всички изложени аргументи и др. Той отсъжда, че макар и да са допуснати редица нарушения в хода на процедурите пред дисциплинарния състав на ВСС, ВАС е разполагал с компетентността да разгледа всеки фактически въпрос, който счита за релевантен, както и правната квалификация на дисциплинарните нарушения, вменени по повод действията или бездействията на жалбоподателката. Що се отнася до производството пред Върховния административен съд, съдът констатира, че не е налице липса на независимост или безпристрастност от страна на този съд, както и че не са нарушени други аспекти на справедливостта на производството. (§§106 – 127) Ето защо не е установено нарушение на член 6§1.
Съдът установява нарушения на чл. 10 и на чл. 18 във връзка с чл. 10.
