Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13)19 octobre 2021
Жалбата е свързана с няколко дисциплинарни производства срещу съдия Мирослава Тодорова, предизвикани от нейните публични критични позиции в качеството й на председател на Съюза на съдиите в България в периода 2009-2012 г. срещу дейността на Висшия съдебен съвет. Критикувана е процедурата по избор на нови председатели на Софийски градски съд (за нея се установява, че е семеен приятел на министъра на вътрешните работи), на Софийския апелативен съд /САС/ и на Върховния администартивен съд /ВАС/ През 2011 г. председателят на САС изпраща във Висшия съдебен съвет списък на наказателни дела, разгледани от СГС, по които има забава в изготвянето на мотивите и така се препятствало разглеждането им от въззивната инстанция. По нареждане на Главния съдебен инспектор е назначена проверка в наказателното отделение на този съд. След приключването й е представен доклад, в който е констатирано, че натовареността на съдиите от това отделение и много по-висока спрямо тази на съдии от цялата страна и взетите мерки за преодоляване на забавянията от ръководството на СГС очевидно не са достатъчни и ефективни. Въз основа на него Главният съдебен инспектор предлага на ВСС да бъдат наложени дисциплинарни наказания за просроченото изготвяне на мотивите към присъдите на няколко съдии, измежду които е и жалбоподателката. За нея е посочено, че е забавила мотивите по 57 дела, което представлява системно неспазване на законно установените срокове. В хода на процедурата тя не е изслушана, а в дисциплинарния състав не е включен нито един съдия. Не е взето под внимание, че в проверения период тя е била командирована като преподавател в Научния институт за правосъдие, нито по-голямата й натовареност като съдия. Решението за намаляване на заплатата й с 15 % е обжалвано пред Върховния административен съд. Последният намира, че са допуснати сериозни процедурни нарушения на правото на жалбоподателката на справедлив процес, поради което отменя решението (включително и за включването в списъка на просрочените дела на такива, за които срокът за ангажиране на дисциплинарна отговорност е изтекъл). Петчленният състав на ВАС обаче отменя решението на долната инстанция и оставя в сила решението за налагане на това дисциплинарно наказание. Следват нови три дисциплинарни производства, обединени в едно дело (по три наказателни дела от обществен интерес на доклад на жалбоподателката, по които има забава в изготвянето на мотивите). Те са за същия период, за който е извършена проверката от Инспектората, но не са били взети под внимание и включени в доклада). По новото дисциплинарно дело е постановено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Решението на дисциплинарния състав на ВСС е оставено в сила от тричленнен състав на ВАС. След решение на 5-членен състав на ВАС, в което се приема, че наказанието е несъразмерно тежко, делото е върнато на ВСС, който й налага по-лека санкция – понижаване в длъжност за срок от две години в СРС. Това решение е оставено в сила. Дисциплинарните производства срещу жалбоподателката предизвикват широк обществен отзвук и негодувание не снамо сред съдийската общност, но и сред неправителствения сектор. Публикувани са протестни писма и декларации и са сезирани международни институции. Дори ЕК в своя годишен доклад коментира състоянието на правосъдната система в България и загрижеността си за независимостта на съдебната власт, позовавайки се и на дисциплинарното уволнение на жалбоподателката.
Жалбоподателката твърди, че дисциплинарните производства срещу нея представляват скрита санкция за публичните й изявления, в които критикува работата на ВСС и намесата на изпълнителната власт по текущи дела. В този аспект тя повдига оплакване за нарушение на правото й на свобода на изразяване. Съдът намира, че то е допустимо и отхвърля всички възражения на Правителството. След задълбочен анализ на фактите той достига до извода, че може да се установи връзка между образуваните дисциплинарни производства срещу жалбоподателката и публичните й критични изяви в качеството й на председател на ССБ, отправени към работата на ВСС и намесата на представители на изпълнителната власт в работата на съда. Отбелязана е в този аспект и тежестта на наложената на жалбоподателката санкция, която впоследствие е приета за непропорционална и изменена от самия национален съд. Поради това е направен изводът, че е налице намеса в свободата на изразяване на жалбоподателката. (§159) Затова Съдът пристъпва към анализ на останалите елементи, за да бъде тази намеса оправдана – предвидена ли е била в закона, преследвала ли е легитимна цел и била ли е пропорционална. Той констатира, че намесата се е основавала на съответните разпоредби на Закона за съдебната власт и че е преследвала легитимната цел да осигури доброто функциониране на наказателното правосъдие, за да гарантира авторитета на съдебната власт и да предотврати извършването на пренстнъпления. Съдът особено задълбочено изследва въпроса доколко е била необходима тази намеса в едно демократично общество – т.е. доколко е била пропорционална на преследваната цел. В тази връзка той обръща внимание на няколко възлови обстоятелства – функциите, заемани от жалбоподателката, изразяваните от нея позиции и тежестта на наложените й санкции. В качеството й на председател на основното професионално сдружение на съдиите именно негова роля и задължение е била защитата на професионалните интереси на членовете на организацията чрез публично изразяване на становища относно функционирането на съдебната истема, необходимостта от раформата й и запазването на нейната независимост. Съдът счита, че позициите на жалбоподателката очевидно са били част от дебат по въпроси от общ интерес, в който тя участва в качеството си на председател на основното професионално сдружение на съдиите в страната. От това следва, че нейната свобода на изразяване трябва да се ползва с високо ниво на защита и че всяка намеса в упражняването на тази свобода трябва да бъде обект на строг контрол, който върви ръка за ръка с ограничена преценка от властите на ответната държава. Освен това в настоящия случай по делото няма нищо, което да индикира, че твърденията на жалбоподателката са били напълно лишени от фактическа основа или са излезли извън обхвата на приемливата строго професионална критика.(§175) Колкото до тежестта на наложените дисциплинарни мерки и особено – уволнението на жалбоподателката, Европейският съд намира, те са имали един „възпиращ ефект както върху жалбоподателката, така и върху другите съдии, и ги е обезкуражило да изразяват критични мнения за действията на ВСС или по -общо по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт“(§176) В заключение Съдът намира, че националните органи не са посочили в решенията си достатъчно релевантни аргумети, които да обосноват,че дисциплинарното производство и наложените санкции са били необходими и пропорционални на преследваните цели. Затова е установено нарушение на чл. 10.
Съдът установява нарушение на чл. 18 във връзка с чл. 10.
Той намира, че оплакването по чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти е допустимо, но неоснователно.
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост.
