Case of Raichinov v. Bulgaria(Application no. 47579/99), 20 April 2006 Жалбоподателят е бил началник на отдел в Министерството на правосъдието, отговарящ за финансовата и логистична подкрепа на съдебната система. Понякога, в това си качество, той е присъствал на заседания на Висшия съдебен съвет. На 15 декември 1993 г. Висшият съдебен съвет провежда заседание, на което се обсъжда въпроса за отпускането на допълнително възнаграждение на съдиите и прокурорите за края на годината. Жалбоподателят също участва в…
Case of Peev v. Bulgaria (Application no. 64209/0), 26 July 2007 Жалбоподателят работил като експерт в Съвета за криминологични изследвания към Върховната касационна прокуратура. На 11 май 2000г. жалбоподателят изпратил писмо до ежедневника „Tруд“, седмичника „Капитал“ и Висшия съдебен съвет. В това писмо той изложил множество твърдения срещу главния прокурор, г-н Н.Ф. Той твърдял, че последният неправомерно е прекратявал наказателни производства срещу високопоставени лица от изпълнителната власт и е използвал Прокуратурата с цел репресия срещу политически опоненти…
Case Glas Nadezhda EOOD and Elenkov v. Bulgaria (Application no. 14134/02), 11 October 2007 Жалбоподателите се оплакват от отказа на компетентния орган да издаде на „Глас Надежда“ ЕООД лиценз за радиоразпространение, както и от отказа на Върховния административен съд да преразгледа по същество решението на този орган. Те твърдят, че по този начин са нарушени правата им гарантирани от членове 10 и 13 от Конвенцията. Жалбоподателят бил член на Българската протестантска църква. През 2000 г. той решава да…
Kandzhov v. Bulgaria(Application no. 68294/01 6 November 2008 В началото на юли 2000 г. жалбоподателят заедно с няколко приятели и политически поддръжници създава инициативен комитет за провеждане на кампания за оставката на тогавашния министър на правосъдието по повод съдебния процес в Либия срещу българските медицински сестри, когато последният прави изявление пред медиите, че „Либия не е бяла държава“. На 7 юли 2000 г. той уведомява кмета на Плевен, че на 10, 11 и 12 юли 2000 г. в центъра на…
Sapundzhiev v. Bulgaria (Application no. 30460/08) 6 september 2018 /решение то Комитет/ През 2003 г. до жилището, в което живее жалбоподателят със семейството си, едно физическо лице открива печатарски офис. Скоро след като печатницата започва да функционира жалбоподателят и близките му започват да усещат вибрации от машините, мирис на мастило и разтворители. С течение на времето малката дъщеря на жалбоподателя проявява алергични признаци, които според него са свързани именно с функционирането на печатницата. Затова в периода…
Vesselinov v. Bulgaria (Application no. 3157/16), 2 May 2019 /липса на нарушение/ Жалбоподателят е с българска националност, но с австрийско гражданство и живее във Виена. През май 2009 г той посещава София и установява, че неговият племенник е ивършил големи преустройства в наследствената къща. През юли с.г. той изпраща писмо до Столична община, в което се оплаква от извършените строителни работи, които значително променили облика на къщата и изразява съмнение относно тяхната законосъобразност. Жалбоподателят изисква…
Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13)19 octobre 2021 Жалбата е свързана с няколко дисциплинарни производства срещу съдия Мирослава Тодорова, предизвикани от нейните публични критични позиции в качеството й на председател на Съюза на съдиите в България в периода 2009-2012 г. срещу дейността на Висшия съдебен съвет. Критикувана е процедурата по избор на нови председатели на Софийски градски съд (за нея се установява, че е семеен приятел на министъра на вътрешните работи), на Софийския апелативен съд…
Genov and Sarbinska v. Bulgaria(Application no. 52358/15), 30 November 2021 Жабата е депозирана от двама български граждани, които са осъдени за хулиганство поради това, че са оцветили със спрей монумента, който е пред централата на БСП в София, в навечерието на 7 ноември 2014 г. Това е направено в хода на продължаващите протести след избора на Делян Пеевски за Директор на Националната следствена служба през юни 2013 г. Тогава правителството е доминирано от Българската социалистическа…
На 19 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека постанови своето решение по делото Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13). В него той установи нарушение на свободата на изразяване на жалбоподателката, която е била подложена на дисциплинарни санкции не толкова поради констатираните забавяния в изготвянето на мотиви по постановените от нея съдебни актове, колкото поради активната й гражданска позиция в качеството си на председател на Съюза на съдиите в България.
Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11)
Европейският съд постанови: По отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.
На 7 септември Европейският съд по правата на човека постанови ново решение срещу България – първото след лятната ваканция. То бе по делото на бившия районен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев – Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017. В него той установи нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод неговото осъждане за обида чрез печата на двама прокурори заради интервю, дадено за в-к „Труд“.
На 21 февруари 2017 г. Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.
По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна. Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8.
На вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет
На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.
Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.
Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права.