Petkov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 77568/01, 178/02 and 505/02) , 11 june 2009
Тримата жалбоподатели са били вписани като кандидати в листата на НДСВ за парламентарните избори на 17 юни 2001 г. Преди изборите те са заличени въз основа на издадени удостоверения, че са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Впоследствие решенията да бъдат заличени са обявени за нищожни от ВАС, но избирателните органи не възстановяват имената им в списъците. Жалбоподателите се оплакват от отказа на избирателните органи да изпълнят окончателните решения на ВАС, поради който не са могли да участват в изборите.
Съдът намира, че това оплакване следва да бъде разгледано по чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията. Той припомня, че последователно е подчертавал необходимостта да се избягват необосновани решения и злоупотреба с власт при избори, особено що се отнася до регистрирането на кандидатите, както и че е приемал, макар и в контекст, различен от настоящия, че върховенството на закона предполага задължение на властите да изпълняват постановените срещу тях съдебни решения. Съществуването на ефикасна система за обжалване, каквато е описана в „Кодекса на добрите практики при провеждане на избори“ на Венецианската комисия, е важна гаранция срещу произвол в изборния процес. Неизпълнението на окончателните решения, постановени при такова обжалване, без съмнение подкопава ефикасността на подобна система.
В едно демократично общество, което се подчинява на върховенството на закона, властите нямат право да сочат своето несъгласие с влязло в сила съдебно решение като основание да не го изпълнят. Като са обжалвали по съдебен ред решенията на избирателните органи за заличаването им, жалбоподателите са искали не само те да бъдат обявени за нищожни, но също така и преди всичко да бъдат отстранени техните последици. Неизпълнението на тези решения, както по-късно установява Конституционният съд (решение № 17 от 2.10.2001 г. по к.д. № 13 от 2001 г.), е в нарушение на българското законодателство. Освен това то отнема процесуалните гаранции, с които разполагат жалбоподателите, и е израз на произвол.
Съдът не пренебрегва трудностите, пред които са били изправени избирателните органи предвид на факта, че двете решения срещу тях са постановени само два дни преди изборите, а едното – дори след тях. Според него обаче тези трудности са създадени до голяма степен от самите власти, по три причини. Първо, изборният закон, който дава възможност да се иска заличаване на кандидатите заради техните връзки с бившата ДС, е приет по-малко от два и половина месеца преди изборите, в противоречие с препоръките на Съвета на Европа относно стабилността на изборното законодателство. Второ, вместо да изисква тези връзки да бъдат проверени преди номинирането на кандидатите, законът допуска партиите или коалициите, които са ги номинирали, да искат впоследствие тяхното отписване. По този начин той създава механизъм, който неминуемо поражда сериозни практически трудности и правни предизвикателства. Трето, това правило – критикувано в доклада на ОССЕ като твърде неясно, е изяснено от ЦИК едва 12 дни преди изборите. Първоначалната регистрация на кандидатите по закон трябва да се извърши – и фактически е извършена, 30 дни преди изборите. Макар че ВАС се произнася по жалбите в рекордно кратък срок, това не може да поправи факта, че поради горепосочените причини въпросът за заличаването на жалбоподателите е бил разгледан толкова близо преди изборния ден или – в случая с г-н Петков, дори след този ден.
Ето защо Съдът намира нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията поради това, че властите не са изпълнили влезлите в сила решения, по силата на които е трябвало да възстановят тримата жалбоподатели в кандидатските листи.
Съдът установява и нарушение на чл. 13 от Конвенцията. Той намира, че средството за защита, на което се позовава правителството – завеждане на дело по Закона за отговорността на държавата, само по себе си не може да се счита за ефикасно. Правителството не е доказало – например като посочи релевантна съдебна практика – че при завеждането на такова дело може да се очаква успешен изход. Наистина, в случая на г-н Димитров КС посочва възможността да се ангажира отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията, но когато жалбоподателят завежда дело по Закона за отговорността на държавата – единственото средство да се ангажира отговорността по този текст, производството продължава повече от 4 години и все още е висящо пред първоинстанционния съд. Прекалените забавяния по дело за обезщетение могат сериозно да подкопаят ефикасността на средството за защита. Но най-важно е, че когато властите препятстват кандидат за депутат да участва в изборите, нарушението на чл. 3 от Протокол № 1 не може да бъде поправено само с присъждането на обезщетение, без ефикасни процедури, с които да се осигурява нормално развитие на демократичния процес. При конкретните обстоятелства изискванията на чл. 13 биха били изпълнени само чрез процедура, която дава възможност на кандидатите да искат възстановяване на правата им да се кандидатират за народни представители пред орган, който е в състояние да провери какви са последиците от твърдяното нарушение на техните избирателни права върху развитието и крайния резултат от изборите. Ако този орган прецени, че нарушението е достатъчно тежко и е предопределило резултата, той трябва да има правомощието да анулира изборния резултат изцяло или частично.
КС е разгледал законността на избора на лицето, заместило г-н Димитров в бюлетината, но е приел, че нарушението на избирателните права на г-н Димитров, макар и сериозно, не води по необходимост до анулиране на избора на заместничката, тъй като именно нейното име е било вписано в бюлетината в изборния ден в съответствие с желанието на коалицията, която я е номинирала. Съдът не е убеден, че при конкретните обстоятелства производството пред КС, очевидно проведено на основание чл. 149, ал. 1, т. 7, а не чл. 66 от Конституцията, е можело да осигури достатъчно удовлетворение на жалбоподателите. По-конкретно, не е ясно дали обхватът на проверката на съда му е дал възможност да се запознае акедватно със същността на техните оплаквания и дали, ако приеме, че са налице достатъчно сериозни нарушения на техните избирателни права, така че да е необходимо предприемането на действия за поправянето им, той би могъл да им осигури достатъчно удовлетворение, като например разпореди изборите да се повторят. Тази несигурност изглежда се дължи на липсата на ясни и недвусмислени разпоредби и на бедната практика в тази област. Последното от своя страна се дължи на ограничения брой органи, които могат да сезират КС. Макар че според чл. 112 от Закона за избиране на народни представители от 2001 г. кандидатите за народни представители могат да оспорват изборите пред този съд, това може да стане само чрез органите, които имат право да го сезират. Според установената практика на Съда, едно правно средство за защита може да се счита за ефикасно, само ако жалбоподателят има възможност пряко да инициира производството.
Съдът прави извод, че жалбоподателите не са имали на разположение ефикасни средства за защита за тяхното оплакване по чл. 3 от Протокол № 1.
