На 4 април 2001 г. жалбоподателят е бил прехвърлен в затвора в Ловеч за изтърпяване на наказание от три и половина години лишаване от свобода, наложено му през 2000 г. По-късно тази присъда е обединена с няколко други наказания, присъдени в отделни производства. Той е освободен на 29 януари 2003 година. По време на престоя му в затвора, жалбоподателят не е имал разрешение да пише писма до адвоката си, която го представлява в различни наказателни производства и в производството пред Съда и да ги предава в запечатани пликове или да говори с нея по телефона. Неговата поща, включително и писмата до и от адвоката му, систематично са отваряни и проверявани.
Съдът отбелязва, че цялата входяща и изходяща кореспонденция на жалбоподателя, включително с адвоката му, е предмет на проверка по силата на чл. 33, ал. 1, буква в) от Закона за изпълнение на наказанията от 1969 г. Всъщност затворническите власти не отричат, че кореспонденцията на жалбоподателя е била наблюдавана. Съдът отбелязва, че е необходима някаква мярка за контрол върху тази кореспонденция и че тя сама по себе си не е несъвместима с Конвенцията, като се имат предвид обикновените и разумни изисквания, свввързани с наказанието лишаване от свобода. Въпреки това кореспонденцията с адвокати, независимо дали се отнася до предстоящо или висящо производство или е от общ характер, по принцип е привилегирована по силата на чл. 8 от Конвенцията и рутинното й преглеждане не съответства на принципите на конфиденциалност и професионална привилегия, свързани с отношенията между адвокат и клиент. Затворническите власти могат да отворят писмо от адвокат до затворник, единствено, когато имат основателна причина да вярват, че в него се съдържа нещо незаконно, което нормалните средства за откриване не са успели да разкрият.Следва да бъдат взети подходящи гаранции, предотвратяващи четенето на писмото, като например отваряне на писмото в присъствието на затворника. Четенето на пощата на затворника до и от адвокат, трябва, от друга страна, да бъде позволено само при изключителни обстоятелства, когато властите имат основателна причина да вярват, че това право е било неправилно използвано и че съдържанието на писмото застрашава сигурността на затвора, или безопасността на другите, или има друг криминален характер. Наблюдението на цялата кореспонденция на жалбоподателя, адресирана до и от външния свят, включително писмата от и до адвоката му не може да бъде считано като съответстващо на належаща социална нужда или пропорционално на законната цел, която се преследва. Нито компетентните национални власти, нито правителството са се опитвали да обяснят защо е бил належащ такъв всеобхватен контрол. Ето защо е установено нарушение на чл. 8. Във връзка с нарушението на чл. 8 Съдът установява, че е налице нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
