Petyo Popov c. Bulgarie (Requête no 75022/01),  22 janvier 2009

Съдът напомня, че в инстанциите, в които не се установяват фактите, а само се тълкуват относимите правни разпоредби, производствата за допускане до обжалване или за решаване на правните въпроси могат да задоволяват изискванията на чл. 6, дори и страната  да няма възможност да изложи тезата си лично в устно заседание пред съответния съд (виж напр. Sutter cSuisse, 22.02.1984, § 30, за касационен съд). Въпреки това обаче в производството трябва да бъдат спазени принципите за равенство на средствата и състезателност.

В случая българското законодателство е давало на жалбоподателя – подсъдим по делото, правото да присъства на заседанието на ВКС, проведено на 21 януари 2000 г., и да вземе думата, ако желае. ВКС е имал възможност да разгледа делото в негово отсъствие само ако не е могъл да го призове на посочения от него адрес, но случаят не е бил такъв. ВКС е опитал да призове жалбоподателя чрез адвоката му, но на самия него не е била изпратена призовка. Такава процедура за призоваване не е била предвидена в НПК. Не е установено и жалбоподателят да се е съгласил писмено призовката да бъде изпратена на адвоката му. Въпреки това ВКС е тълкувал бележката, с която се е върнала призовката до адвоката, че според негова колега той не може да бъде намерен на посочения адрес, като отказ на жалбоподателя от участие в заседанието (приложил е чл. 356, ал. 3 от НПК от 1974 г.). Съдът намира, че всеки отказ от правата, гарантирани от чл. 6, може да бъде установен недвусмислено само ако относимата национална правна уредба е приложена с достатъчна предвидимост. В случая това условие не е изпълнено, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за датата на съдебното заседание, нито се установява, че с оглед на приложимата уредба е могъл да очаква, че вече няма да получава призовки, след като е упълномощил адвокат. При това е предвидено процедурата  да е устна и присъствието на прокурор е задължително, а прокуратурата е искала отхвърляне на жалбата му. При тези обстоятелства  принципът за равенство на средствата, включен в чл. 6, § 1, е изисквал жалбоподателят да има възможност да присъства на съдебното заседание и разглеждането на делото в негово отсъствие е несъвместимо с този принцип. Следователно е налице нарушение на чл. 6, § 1.

Author

Write A Comment