Popovi c. Bulgarie (Requête no 39651/11),9 Juin 2016
Жалбата е свързана със задържането на г-н Попов, бивш главен секретар на Министерството на финансите, в рамките на полицейска операция, проведен на 01.04.2010 г.
Жалбоподателите са съпрузи. През 2009 г. прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради недобро управление и разходване на публични средства в рамките на Министерството на отбраната. Разследването е свързано по-конкретно с финансовите параметри на важен договор от времето, когато министър на отбраната е Николай Цонев.
Следователят, на когото е възложено разследването, сигнализира полицията, че г-н Попов и неговият девер (братът на съпругата му), съдията в СГС П.С. са му предложили пари, за да му въздействат върху хода на разследването, което да приключи благоприятно за Н. Цонев. Полицията предприема операция по наблюдение на двамата и подготвя задържането им. Арестът на г-н Попов е извършен на 01.04.2010 г. в нотариалната кантора на съпругата му, от маскирани въоръжени лица, които нахлуват в офиса на г-жа Попова, разпореждайки им да легнат на земята и да си вдигнат ръцете. Операцията по задържането на жалбоподателя е заснета от специално осигурен от МВР операторски екип. Същия ден избрани кадри са качени на сайта на МВР и разпространени от всички медии като изключителна новина.
Жалбоподателката пристига в своята кантора, когато полицейският екип вече е бил там. Тя намира цивилни и униформени полицаи и следователка от следствието. На въпроса й дали имат разрешение за извършване на претърсване, следователката й отговаря, че такова не е нужно, тъй като се касае за извършването на неотложни следствени действия. Жалбоподателката е поискала да разбере какво търсят, за да им окаже съдействие. Отговорът е, че търсят пари и ценности. Жалбоподателката отваря сейфа и показва съдържащото се в него – пари, монети с нумизматична стойност и предмети, принадлежащи на съпруга й, но отказва да ги предаде на полицията, както и мобилния си телефон. Въпреки всичко разследващите изземват два телефона на жалбоподателя. Няколко дни по-късно жалбоподателката установява с помощта на компютърен специалист, че на два от нейните компютри е качена програма, която тя не е инсталирала.
Повдигнати са две самостоятелни оплаквания по чл. 8 от всеки един от жалбоподателите, които Съдът разглежда самостоятелно.
По оплакването на жалбоподателя, че неговото задържане е било филмирано от служители на МВР и разпространено по медиите без негово съгласие Съдът установява намеса в правото на изображение, което е интегрална част от понятието „личен живот“ (Von Hannover c. Allemagne, no 59320/00, § 50, CEDH 2004‑VI). За да бъде оправдана такава намеса, тя трябва да е предвидена в закона. Съдът отбелязва, че въпросът не е толкова в закона, колкото до една практика на органите на министерството на вътрешните работи, когато става въпросза плицейски операции, които предизвикват голям обществен интерес. Показателен е случаят с неотдавна приключилото дело Slavov et autres c. Bulgarie (no 58500/10, § 37, 10 novembre 2015). Съдът отбелязва, че макар и в НПК да е предвидена възможността за видеозаснемане, то това доказателствено средство е свързано с предмета на самото досъдебно производство, докато в случая е филмирано единствено задържането на жалбоподателя. Поради това то не е било предвидено в закона. Тази констатация е достатъчна, за да бъде установено нарушение на чл. 8 по повод медийното отразяване на задържането на г-н Попов.
По повод оплакването за незаконност на извършеното претърсване на нотариалната кантора на г-жа Попова Съдът намира, че е налице намеса в правото й на личен живот, защото професионалните помещения на жалбоподателката са били претърсени и разследващите са иззели предмети, принадлежащи на жалбоподателя. Поради това ЕСПЧ подлага на преценка оправдаността на намесата в светлината на чл. 8§2 от Конвенцията – дали тя е била предвидена в закона, преследвала ли е легитимни цели и била ли е „необходима“ „в едно демократично общество“, позовавайки се на своята практика.( Rotaru c. Roumanie [GC], no28341/95, § 52, CEDH 2000‑V, Liberty et autres c. Royaume-Uni, no 5)
Съдът посочва, че претърсването и изземването се основават на чл. 160 и 161 от НПК, които изискват или предварително разрешение или последващо одобряване на тези действия от съдия. В конкретния случай такъв документ не е представен на Съда. Поради това той намира, че не е било доказано, че намесата е била предвидена в закона по смисъла на чл. 8§2 и затова установява нарушение на чл. 8 във връзка с извършеното претърсване и изземване в кантората на жалбоподателката.
Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 8
Той установява две нарушения на чл. 3 в неговите материални и процесуални аспекти, на чл. 6§2, както и на чл. 13 във вр. с чл. 3 и чл. 6§2.