Начало > Европейски съд по правата на човека, Забрана за изтезания, Нови решения > Поредно осъдително решение за неоправдано полицейско насилие / решението Stoykov c. Bulgarie (Requête no 38152/11), 6 octobre 2015/

Поредно осъдително решение за неоправдано полицейско насилие / решението Stoykov c. Bulgarie (Requête no 38152/11), 6 octobre 2015/

St.ZagoraЕвропейският съд по правата на човека постанови решение, в което установи две самостоятелни нарушения на чл. 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание и неефективност на разследването по повод направеното оплакване за малтретиране от страна на полицейски служители. Той квалифицира действията на полицаите като форма на изтезание – най-тежкия и укорим вид нарушение, което се констатира много рядко по дела с оплаквания за малтретиране от страна на полицейските органи.
Фактите по случая
Той е свързан с една от най-дръзките кражби на пари, извършени през последните години. На 6 февруари 2009 г. три лица нахлуват през нощта в дома на главната счетоводителка на „Пещострой“ ЕООД – Стара Загора. Въоръжени с автомат Калашников и ножове, те я принуждават да предаде ключовете за касата от фирмения офис. Оттам са отнетите 763 000 евро, 330 000 лева, 42 000 щатски долара и ценни бижута. Откраднатото е укрито в гориста местност край НПМ „Шипка-Бузлуджа“.
На следващия ден е образувано досъдебно производство срещу неизвестни извършители. На 26 февруари 2009 г., около 7 часа сутринта, екип на полицията, състоящ се от въоръжени и маскирани мъже, нахлува в жилището на жалбоподателя в Казанлък и го задържа. В своята жалба впоследствие той твърди, че са му били нанасяни удари по главата докато още е бил в леглото. След като са му поставени белезници, той е отведен с полицейска кола извън града, по посока на планината. След спирането на автомобила в гориста местност жалбоподателят е проснат върху снега и бит по главата, врата и торса, пръстите на лявата му ръка са горени със запалка на кола, за да признае къде са заровени парите и другите ценности. Той твърди, че няколко пъти е губил съзнание и всеки път след като е бил събуждан, полицаите продължавали да го малтретират. Жалбоподателят посочва точното място на укритите вещи. Друг полицейски екип извършва претърсване на посочената местност и ги открива в пластмасов бидон. Същия ден на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършена кражба в съучастие на 750 000 евро, 330 000 лева и 8 златни бижута, придружена с употреба на физическа сила и заплахи към жертвите. Наложено му е задържане за 72 часа от страна на прокурора. Същевременно той е разпитан от съдия, пред който прави самопризнания относно предварителната подготовка и извършването на престъплението от страна на тримата.
На 27 февруари 2009 г. жалбоподателят е прегледан от лекар. В медицинското свидетелство са описани следните наранявания: кръвонасядане на лявата вежда; множество синини по гърба, гърдите и корема; охлузвания по пръстите и съсирена кръв под ноктите на двете ръце; драскотини и повреди на коленете, лактите и стъпалата. Въпреки че в хода на съдебното следствие жалбоподателят прави оплакване за изтръгнатите с насилие от него признания, представя медицинското свидетелство, а твърденията му са подкрепени и от разпитани свидетели, съдът не ги взема под внимание.
С присъда от 15 май 2010 г. Старозагорският окръжен съд го осъжда на 16 години лишаване от свобода. Съдът приема, че жалбоподателят не е бил принуден да направи самопризнания или да посочи на полицията мястото, където са скрити откраднатите ценности. Съдебният акт е оставен в сила от Пловдивския апелативен съд и от ВКС. Възивната инстанция възприема констатациите на окръжния съд, че жалбоподателят доброволно е направил самопризнания и е посочил мястото, където са били укрити откраднатите пари.
През ноември 2010 г. жалбоподателят сезира Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи с оплаквания, че е бил малтретиран от полицаи, за да направи признания. Жалбата е препратена на окръжната прокуратура в Стара Загора, но е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство. Отказът е оставен в сила в постановление на Пловдивската апелативна прокуратура, в което е прието, че сила е употребена само в момента на задържане на жалбоподателя при нахлуване в жилището му и то поради начина, по който е било извършено първоначалното престъпление от страна на тримата съучастници (отнемането на ключа от касата). Според това постановление не са били налице никакви доказателства освен твърденията на самия жалбоподател, за малтретирането му след като е бил задържан.
Преценката на Съда
Съдът отхвърля възраженето на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита поради непредявяването на иск за причинените увреждания. Той се позовава на вече твърдо установената си практика по многобройни български дела (Assenov et autres c. Bulgarie, 28 octobre 1998, § 86, Recueil 1998 VIII, Osman et Osman c. Bulgarie (déc.), nº 43233/98, 6 mai 2004, Kemerov c. Bulgarie (déc.), nº 44041/98, 2 septembre 2004).
По повод оплакването за нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти Съдът обръща внимание, че националните съдилища при разглеждане на наказателното дело не са подложили на самостоятелен контрол прокурорските постановления за отказ от образуване на досъдебно производство по повод направените оплаквания за малтретиране. Те са изследвали въпроса дали жалбоподателят е бил принуден от полицаите да направи самопризнания, но не и да си отговорят на въпроса дали е бил бит или не от тях. Европейският съд отбелязва, че Правителството не оспорва нито медицинското свидетелство от 27 фемруари 2009 г., нито назначената в хода на съдебното производство експертиза със задача да установи дали описаните наранявания са могли да бъдат получени по съответния начин, обяснен от жалбоподателя. Спорен е въпросът кога те са получени – дали по време на задържането или в по-късен момент. Правителството акцентира на характера и тежестта на извършеното от жалбоподателя престъпление, но Съдът оспорва този подход и напомня, че забраната за изтезания е абсолютна, съгласно чл. 3 и не подлежи на никакви ограничения или изключения независимо от характера на укоримото деяние на извършителя. Той отбелязва, че характерът на описаните наранявания в медицинското свидетелство кореспондира напълно с обясненията на жалбоподателя и тяхната тежест показва, че жалбоподателят е бил подложен на третиране, чийто ефект обосновава приложимостта на чл. 3. Още повече, че през целия ден на 26 февруари жалбоподателят е бил в ръцете на полицията и задължение на правителствто е да докаже произхода на получените наранявания. Съдът квалифицира упражненото насилие от страна на полицията в най-тежката му форма – като изтезание.
По повод оплакването за нарушение на процесуалните аспекти на чл. 3 Съдът отбелязва, че единствено в постановлението на апелативната прокуратура има позоваване на някакъв доклад, подготвен предварително и на медицинска експертиза, както и на обясненията на неидентифицирани полицаи, участвали в задържането на жалбоподателя. Тяхната самоличност не е посочена нито в прокурорското постановление, нито в обясненията на правителството. Съдът намира, че идентифицирането на тези свидетели е от изключително значение при преценката дали е било проведено ефективно разследване по повод оплакванията на жалбоподателя за малтретиране, тъй като този акт се основава изключително на тях. Той отбелязва наред с това, че прокуратурата въобще не е изследвала въпроса дали поведението на жалбоподателя по време на операцията е наложило такава употреба на сила(правил ли е опити да се съпротивлява, да избяга, да заплашва). Съдът заключава, че именно отговорът на тези въпроси е от значение за преценката дали органите на полицията са действали в съответствие с чл. 72 от ЗМВР (в сила към онзи момент) или не. При липсата на подобна преценка липсват основания за заключението на прокуратурата, че използването на физическа сила е било законосъобразно и оправдано.
Съдът обръща внимание и на едностранчивостта на прокурорското разследване, насочено единствено към момента на самото задържане и елиминирането на характера на описаните в медицинската документация наранявания, свидетелските показания на жена му и на съседи по повод действията на полицията към момента на задържането му. Съдът счита, че това допълнително ограничава възможността разследването да доведе до установяване на релевантните факти и да се идентифицират лицата, отговорни за малтретиране на жалбоподателя. Тези фактори са достатъчни за Съда да заключи, че разследването на предполагаемото малтретиране, претърпяно от жалбоподателя не е било достатъчно ефективно най-вече поради ограничения му обхват.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks