На 12 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека оповести своето решение по горното дело, в което са установени нарушения на чл. 5§3, чл. 6§2 и чл. 13 във връзка с чл.6§2.
Нарушението на чл. 5§3 е свързано с прекомерната продължителност на лишаване от свобода на жалбоподателя Банев – от 6 декември 2018 г. до настоящия момент (отчита се , че към датата на последната комуникация със съда на 21 август 2021 г. г-н Банев е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража (от 6 декември 2018 г. до 19 май 2021 г., когато му е наложена мярка „домашен арест с носене на електронна гривна). Според Европейския съд тази продължителност е притеснителна и тя задължава националните съдилища да аргументират особено убедително необходимостта от налагането и продължаването й. С оглед многобройните доказателства по делото, включително и големия брой на свидетелите би могло да се приеме от един обективен наблюдател, че действително са съществували осниователни съмнения в извършването на редица престъпления от жалбоподателите, за които им е повдигнато обвинение. Европейският съд подлага на анализ и въпроса дали са били анализирани други обстоятелства наред с тежестта на обвиненията, като риска от извършване на други престъпления и възможността да се въздейства върху свидетелите (173-ма на брой) и събирането на други доказателства. Той достига до извода, че след внасянето на обвинителния акт в съда (на 25 юли 2019 г.) такива опасности не са били налице, тъй като всички доказателства са фигурирали в делото. Колкото до риска жалбоподателят да се укрие той очевидно е бил незначителен, след като АСНС е отбелязал това в мотивите си предвид ситуацията с COVID – 19, но въпреки всичко не е променил мярката за неотклонение.
Съдът достига до извода, че дори и да са съществували достатъчни елементи за обоснованото подозрение в извършването на престъпления, мотивите на националните съдилища след 2 декември 2020 г. да не променят мярката за неотклонение (както и жалбоподателят да продължи да бъде лишен от свобода и към настоящия момент) не са обосновани и достатъчни по смисъла на чл. 5§3 от Конвенцията. Поради това е установено нарушение на този текст.
Съдът установява нарушение и на презумпцията за невинност във връзка с отделни изявления на прокурори от специализираната прокуратура и мотиви на определение на СНС по повод мярката за неотклонение.
Той анализира самостоятелно всеки един от случаите, в които жалбоподателите претендират, че е допуснато нарушение на чл. 6§2.
Съдът отбелязва, че на 26 октомври пред помещенията на специализираната прокуратура няколко журналисти са поискали информация от прокурора IG по повод задържането на двамата жалбоподатели във Франция. Неговите изявления са били направени импровизирано и не са са надхвърлили пределите на обикновен коментар относно повдигнатите обвинения срещу жалбоподателите, които по никакъв начин не са накърнили презумпцията за невинност. Той е обещал повече подробности да бъдат предоставени на бъдещ брифинг по случая. За този случай Съдът не установява нарушение на чл. 6§2.
По повод изявленията на IG и ръководителя на специализираната прокуратура M.D., публикувани в специализирания портал www.legalworld.bg Съдът обръща внимание, че те са били направени на специално свикана пресконференция. Макар че двамата прокурори са говорили за самото раследване и са дали подробности относно предприетите следствени действия, Европейският съд достига до извода, че използваните думи и изрази са надхвърлили пределите на простото предаване на информация за хода на наказателното производство. Нюансираният начин, по който са описали версиите на работа на следователите и използването на изрази като „престъпна приватизация“, „изсмукване“ или „обезкостяване“ за описване на събитията, внушават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и техните коментари като цяло „подкопават презумпцията за невинност на жалбоподателите“(§ 151)
По повод мотивите на СНС в определението му от 7 декември, с които е наложена мярката за неотклонение Европейският съд достига до извода, че категоричността, с която специализирланият съд се произнася относно причастността на жалбоподателите към извършването на съотевтните престъпления надхвърля простото описание на състояние на подозрение. „Те представляват присъда по отношение на засегнатите лица преди да е постановено решение по същество в наказателния процес(…) в това отношение, че има фундаментална разлика между това, че някой е заподозрян просто в извършване на престъпление, и изявление, в което, при липса на окончателна присъда, се изтъква, че съответното лице е извършило престъплението, за което то е обвинено.“(§ 153) Колкото до мотивите на определението от 11 април 2021 г. Европейският съд не намира в тях нищо, с което да е била нарушена презумпцията за невинност.
Така Съдът достига до извода, че презумпцията за невинност е била нарушена чрез изявленията на двамата прокурори по време на проведената пресконференция и от мотивите на СНС в първоначалното му определение, с което е наложена мярката за неотклонение.
По повод оплакването за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с претендираното нарушение на чл. 6§2 Съдът намира нарушение, защото единственият път за защита, предвиден в националното ни законодателство, посочен от Правителството, е чл. 49 от ЗЗД, който обаче не е е фективен и жалбоподателите не са били длъжни да го използват преди да депозират жалбата си пред Европейския съд.
На двамата жалбоподатели са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
