Архив

Архив за ‘Право на свобода и сигурност’ категория

Настаняването във ВУИ и СПИ и съответствието му с чл. 5§1d от Европейската конвенция

Без съмнение, настаняването във ВУИ и СПИ, независимо от това  как ще бъде определена тази мярка (като възпитателна, наказателна или принудително-административна), води до ограничаване свободата на малолетните и непълнолетните лица. Ето защо е важно да се анализира доколко са налице основания и спазена ли е процедурата, за да се приеме, че  в тези случаи сме изправени пред едно от изключенията на нормата на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, прогласяваща правото на свобода и сигурност.  Това право има изключително важно значение за „едно демократично общество”. Всеки индивид има правото  да не бъде лишен или да не остане лишен от свобода, освен при условията на чл. 5 § 1. Неговите пет алинеи  съдържат изчерпателен списък на основанията, въз основа на които може да се осъществи лишаването от свобода. Мярката няма да е законна, ако не е налице някое от тях. Съдът изследва нейната законност, опирайки се преди всичко на националното право – както по отношение на материалните основания, така и на процедурата. Той изтъква обаче, че само съблюдаването на националното законодателство не е достатъчно –  член 5 изисква освен това съответствие на всяко лишаване от свобода с целта да бъде защитен  индивидът срещу произволното засягане на неговата свобода – т.е. изследва се съответствието на националния закон с Конвенцията. [1] Продължи към пълния текст »

За някои минимални права на задържаните лица и тяхното нарушаване от българските власти

24 октомври, 2017 Няма коментари

На 19 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата   Lebois v . Bulgariа (no 67482/14). Независимо, че бе установено само едно нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя заради ограниченията на контактите му с външния свят докато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, решението идентифицира редица нерешени проблеми както на законодателно, така и на организационно ниво, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Обстоятелството, че част от оплакванията бяха обявени за недопустими поради това, че са направени извън 6-месечния срок, не означава, че   Министерството на правосъдието, в чиято структура е ГДИН, може да ги пренебрегва.

Това решение идентифицира и проблеми, които следва да бъдат поставени на вниманието на МВР, тъй като нарушенията на правата на лицата, задържани за 24 часа в РПУ, датират от години и все още не са преодоляни. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Продължи към пълния текст »

Липсата на периодичен съдебен контрол върху настаняването във ВУИ нарушава чл. 5§4 от ЕКПЧ

PodemНа 19 май 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото D.L. c. BulgarieТо е класифицирано от Съда с първа степен на важност. В него Съдът за пореден път препотвърди извода си (виж решението A. et autres c. Bulgarie), че настаняването във възпитателно училище-интернат само по себе си не е в нарушение на чл. 5§1d от Конвенцията, че то не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 5§1а  и не представлява незаконно лишаване от свобода. Но липсата на периодичен и автоматичен контрол от страна на съда върху продължителността на мярката, както и невъзможността според действащото законодателство самите настанени да сезират съда с искане за преразглеждането й, противоречи на чл. 5§4. Съдът установи наред с това нарушение на чл. 8 поради пълния контрол върху цялата корепонденция и всички телефонни разговори на непълнолетните без оглед на конкретните лица, с коите се осъществяват тези контакти с външния свят. Продължи към пълния текст »

Незаконно полицейско задържане доведе до ново осъдително решение на ЕСПЧ

nasilie-2На 17 март 2016 г. Европейският съд по правата на човека за пореден път осъди България по повод незаконно задържане на лице по подозрение, че е извършило престъпление, без да са налице каквито и да било данни и доказателства, че то е участвало в осъществяването му. В делото Didov v. Bulgaria(Application no 27791/09) той намери , че са налице две нарушения на правото на свобода и сигурност. Продължи към пълния текст »

Решението Kiril Andreev v. Bulgaria

Незаконно е лишаването от свобода, което не се основава на норми на националното законодателство, обосноваващи задържането на едно лице и при липсата на каквито и да било други основания за това.

Това е крайният извод на Европейския съд по правата на човека в обявеното от него решение на 28 януари 2016 г., с което той установи нарушение на правото а свобода и сигурност по чл. 5§1 от Европейската конвенция. Продължи към пълния текст »

Делото Petkov and Profirov v. Bulgaria – решение от 24 юни 2014 г.

zadarjane-2При задържането по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР властите са длъжни да изложат фактически основания за конкретното задържане на лицето, да му  предоставят незабавно възможността да оспори пред съд задържането си,  да има реалната възможност да ползва адвокатска защита, както и да получи обезщетение в случай на незаконно задържане, а съдът трябва да извърши проверка  не само относно формалните белези на законосъобразност на заповедта на задържане, но и да осъществи контрол дали са налице фактически основания за лишаването от свобода поради обосновано подозрение за извършено конкретно престъпление. Продължи към пълния текст »

Поредно осъдително решение срещу България

l.sv.Неоправдано е лишаването от свобода при искане за екстрадиция, което е лишено от основание

Европейският съд за пореден път намери нарушение на правото на свобода и сигурност във връзка с процедурите по екстрадиране на чужденци в делото на Анадурду Карлиевич  Хаджиев.[1] Продължи към пълния текст »