Sapundzhiev v. Bulgaria (Application no. 30460/08) 6 september 2018
/решение то Комитет/
През 2003 г. до жилището, в което живее жалбоподателят със семейството си, едно физическо лице открива печатарски офис. Скоро след като печатницата започва да функционира жалбоподателят и близките му започват да усещат вибрации от машините, мирис на мастило и разтворители. С течение на времето малката дъщеря на жалбоподателя проявява алергични признаци, които според него са свързани именно с функционирането на печатницата. Затова в периода 2006 -20007 г той сезира различни държавни институции и отправя оплаквания за неприятностите, които са причинени на него и семейството му от печатарската компания. Жалби отправят и още трима негови съседи. От регионалната инспектция по здравеопазване информират жалбоподателя, че нивата на шум били в нормата без да отразят колко и какви машини са работили в момента на проверката, с каква мощност са те и какво е нивото на шума. След сезиране на Министерството на здравеопазването и жалбите, че проверката е била формална и след направените нови измервания е посочено, че замърсяването на въздуха не е над нормата, а по повод нивата на шума е дадено предписание на собственика да ги ограничи в съответствие с изискванията на специалното законодателство. Сезирана е и регионалната дирекция по строителен надзор, тъй като печатницата функционира на по-малко от 5 м. от жилищните сгради, което е в разрез с действащото законодателство.
За да привлече общественото внимание, жалбоподателят отпечатва плакати и ги поставя на прозорците на магазина си, който е в близост до печатницата. Те са изложени там в продължение на три месеца. Наред с това той организира и подписка и за по-малко от месец събира 800 подписа в подкрепа на своята кауза.
На неуточнена дата собственикът на печатницата инициира частно наказателно производство за клевета на осн. чл. 147 НК, като твърди, че действията на жалбоподателя са засегнали неговата дейност в печатницата и неговата лична репутация.
Тримата съседи на жалбоподателя, които заедно с него постоянно са подавали оплаквания пред властите, депозират писмена декларация в подкрепа на жалбоподателя, в която заявяват, че независимо от различните разрешителни, които печатницата е получила от властите, това не променя факта, че ежедневно тя причинява на обществото химическо и шумово неудобство.
С присъда от 5 юни 2007 г. Районният съд в Систпра признава жалбоподателя за виновен, заменява санкцията с административно наказание на осн. чл. 78а НК и го осъжда да заплати глоба в размер на равностойността на 250 EUR. Съдът уважава гражданския иск на собственика на печатницата частично за сумата от равностойността на 500 EUR. Според съда жалбоподателят не е представил доказателство, че жалбите му пред властите и твърденията, които е направил в плакатите, са верни. Служители на Министерството на здравеопазването наистина са установили, че шумът, излъчван от печатарския бизнес, е над разрешените граници, но властите са инструктирали собственика му да го приведе в съответствие със съответните норми и му е дал краен срок, който той е спазил. Що се отнася до твърдението, че печатницата е създадена в нарушение на Наредба № 7 от 2003 г., това не било така, тъй като наредбата е влязла в сила от 13 януари 2004 г., докато печатницата законно функционира от 25 юли 2003 г. По отношение на твърдението, че предходната Наредба от 1992 г. също е бил нарушена, съдът приема, че забраната за функциониране на по-малко от 50 метра се отнасяла до „Печатници“, докато въпросният бизнес бил регистриран като „работилница за печатни услуги и магазин с офис“ и регламентите за печатницата не намирали приложение. Твърдението за заболяването на дъщерята на жалбоподателя е намерено за недоказано, тъй като диагнозата „бронхит“ е често срещана при децата. Окръжният съд оставя в сила решението на районния съд.
Жалбоподателят повдига оплакване, че е глобен и е осъден да плати обезщетение във връзка с оплакванията, които е направил пред различни компетентни публични органи, както и за изразяването на притесненията и собственото си мнение в плакати, поставени в неговия магазин. Той твърди, че това е в нарушение на правото му на свобода на изразяване, както е предвидено в член 10 от Конвенцията
Европейският съд отбелязва, че всички усилия на жалбоподателя, изразяващи се в сезирането на различни държавни институции, е проява на упражненото от него конституционно право да подава жалби до органите. Той също така е упражнявал възможността в едно демократично общество, уредено от принципа на правовата държава, да съобщи за предполагаема нередност в поведението на друго лице на орган, компетентен да се занимава с такъв въпрос (вж Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11and 61863/11, 12 July 2016). Що се отнася до самия тон на сигналите до различните институции Съдът обръща внимание, че те са били под формата на писмени оплаквания, които жалбоподателят не е оповестил публично и тяхното потенциално отрицателно въздействие върху репутацията на V.V., ако има такова, е твърде ограничено.Ето защо защитата, ползвана от V.V. съгласно член 8 от Конвенцията, не трябва да се преценява от гледна точка на интересите на свободата на печата или на открито обсъждане по въпроси от обществено значение по член 10, а по-скоро в светлината на правото на жалбоподателя да докладва за нередности на орган, компетентен да се занимава с подобни оплаквания. Съдът намира, че тъй като тези писма не са били оповестени публично, (вж. по същия начин Bezymyannyy v. Russia, no. 10941/03, § 42, 8 April 2010), не може да става въпрос за накърняване репутацията на посоченото лице. Що се отнася до естеството на изявленията на жалбоподателя, те се основават на специфични разпоредби на съответното подзаконово законодателство, които според него са били нарушени от собственика на печатарския бизнес. Писмата изразяват недоволство от ситуацията, но не съдържат агресивни, или обидни коментари към самия собственик на печатарския бизнес. Съдът обсъжда и конкретния контекст на оплакванията, направени от жалбоподателя в писмата му и констатира, че целта му е да привлече вниманието на властите и да предизвика тяхната реакция, а освен това, голяма част от тях са подписани от още трима или четирима негови съседи. Той коментира формалния подход на националните съдилища при определяне на вредите, които са били причинени на засегнатото лице. За тях е било достатъчно да констатират, че твърденията били фактически неверни и оттук да стигнат до извода, че неизбежно са увредили репутацията на частния тъжител. Това тяхно решение „не е убедителна демонстрация на належаща социална нужда от намеса в свободата на словото на жалбоподателя по отношение на жалбите му пред властите.“
Колкото до разпросраняването на плакатите и тяхното оставяне в магазина дори след като жалбоподателят е бил информиран, че нивата на химическите вещества във въздуха са в норма, Съдът намира, че тъй като жалбоподателят е продължил кампанията си, знаейки, че няма основание за тях, някаква форма на подходяща санкция за това поведение не би била несъвместима със съдебната практика на Съда, съгласно стандартите по член 10 § 2 от Конвенцията. В тази връзка той анализира характера и тежестта на наложената санкция на жалбоподателя.
Съдът отбелязва, че въпреки че националните съдилища в крайна сметка са заменили наказателната отговорност на жалбоподателя с административна, той все пак е бил съден в истинско наказателно производство, бил е признат за виновен за престъпление и в крайна сметка е осъден да плати сума, която с оглед на личното му положение, не е незначителна. Съдът намира, че това създава риск и може да доведе до преустановяване на жалбите пред съответните органи, както и да разубеди всички публични изказвания по въпроси, свързани с опазването на околната среда и здравето и благосъстоянието на хората.
Вземайки предвид, че властите не са успели да докажат убедително належащата социална необходимост от намеса в свободата на изразяване на жалбоподателя по отношение на жалбите му пред властите, както и тежестта на наложената му санкция, Съдът намира, че въпросната намеса не е била „необходима в едно демократично общество“ и установява нарушение на чл. 10.