Seidova et autres c. Bulgarie (requête  no 310/04), 18 novembre 2010

Оплакването е по повод неефективността на проведено разследване за причинена смърт на сина на жалбоподателите, застрелян от три маскирани лица при опит за грабеж.

Вечерта на 28 юни 2001 г. Селяхтин Хасанов и петнадесет други мъже от ромски произход отиват на засадено с лук поле в близост до село Могила, недалеч от град Ямбол, където започват да берат лук и се изнанедани от двамата пазачи на полето. След сблъсък между пазачите и групата, един от пазачите произвежда изстрели с огнестрелно оръжие. Селяхтин Хасанов е убит на място, а един от неговите другари, Р.Х., е тежко ранен. Р.Х. е закаран в ямболската болница, където няколко часа по-късно съдебен лекар констатира смъртта му.

Жалбоподателите твърдят, че по време на инцидента двамата пазачи са употребили обидни изрази, свързани с етническия произход на групата лица, които са отишли да берат лук.

Позовавайки се на чл. 14 във връзка с чл. 2 от Конвенцията, жалбоподателките твърдят, че държавните власти не са изпълнили задължението си да разследват съществуването на расистки мотив за убийството на Селяхтин Хасанов, както и че предразсъдъците на натоварените с наказателното производство по отношение на лицата от ромското малцинство са причина за неефективния характер на проведените следствени действия по случая.

По делото от показанията на някои от свидетелите се оказва, че в рамките на инцидента са били изречени ругатни, позоваващи се на етнокултурната принадлежност на жертвата. Според Съда използването на подобни реплики е само по себе си разочароващо, но въпросът се състои в това да се разбере дали те разкриват расистка мотивация на упражненото насилие, като надлежно се отчитат обстоятелствата по делото.

Съдът отбелязва, че в дадения случай  прокуратурата и съдилища, сезирани по преписката, са прекратили разследването срещу пазача M.Х. с мотива, че той е действал в условия на неизбежна отбрана. При определянето на тази правна квалификация на фактите вътрешните власти са преценили, че пазачът е действал с единствения мотив да запази живота си и физическата си неприкосновеност, както и че използваната сила е била пропорционална на нападението, като негласно са изключили възможна расистка мотивация на действието. Вътрешните власти са достигнали до това заключение, разполагайки с всички събрани доказателства. Според Съда представените пред него сведения не му позволяват да приеме, че това заключение е произволно или че проведеното разследване не е било достатъчно задълбочено и обективно, предвид това, че констатираното нарушение на процедурния аспект на член 2 се отнася единствено до отказания на жалбоподателките достъп до преписката.

Предвид това, че  те се оплакват от факта, че вътрешните съдилища не са разгледали изрично в решенията си въпроса за евентуалното съществуване на расистки мотив за смъртта на техния близък, Съдът отбелязва, че заинтересованите лица, които са се възползвали от предоставената им възможност да обжалват постановлението за прекратяване на производството поради отсъствието на състав на престъплението, въпреки това не са повдигнали този въпрос в рамките на внасяните от тях жалби.  (виж, обратно, Bekos et Koutropoulos c. Grèce, № 15250/02, § 72, EСПЧ 2005‑XIII (откъси).

Следователно при обстоятелствата по случая и въз основа на сведенията, с които разполага, Съдът не би могъл да упрекне отговарящите за разследването власти, че не са разследвали повече преди това и че не са разгледали изрично въпроса, свързан с евентуалното съществуване на расистки мотив в основата на действията на пазача M.Х. Съдът намира, че  това оплакване е явно неоснователно.

Съдът установява нарушение на чл. 2 в неговите процесуални акпекти, но не намира нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 2.

Author

Write A Comment