Sheremetov v. Bulgaria (Application no. 16880/02), 22 May 2008
През месец март 1992 г. Следствената служба в Елин Пелин започва предварително разследване за опит за кражба на десет варела химикали от помещенията на една фармацевтична компания. През април и май 1992 г. на жалбоподателя и на още други двама служители на същата компания е повдигнато обвинение за опит за кражба на десет варела химикали от помещенията. Делото приключва окончателно на 31 март 2003 г., когато Върховният касационен съд потвърждава решението на съда от по-долна инстанция, с която е оставена в сила осъдителната присъда срещу жалбоподателя.
Съдът анализира поведението на компетентните органи и достига до извода, че основна причина за забавянето е фактът, че делото е връщано за допълнително разследване и попълване на пропуските седем пъти. „Това очевидно се дължи на лошата координация между органите на прокуратурата и следствието. Само фазата на предварителното следствие се проточва почти седем години.“(§43) Предвид сравнително несложния характер на делото, този срок се явява прекомерно продължителен. Освен това, четири заседания пред Районния съд в Елин Пелин са отложени по вина на държавните органи. Като взема предвид посочените забавяния и общата продължителност на производствата, Съдът стига до заключение, че обвиненията срещу жалбоподателя не са решени в „разумен срок”, в нарушение на член 6§1 на Конвенцията. Доколкото във вътрешното законодателство не съществува компенсаторен механизъм в случаи, подобни на този, Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 6§1.
