Stamova v.. Bulgaria (no 8725/07), 19 january 2017
/Дело във връзка с неизпълнение на разпоредбите на чл. 35(1) от ЗППДОбП, подобно на Basarba OOD v. Bulgaria, no. 77660/01,7 January 2010/
През 1993 г. жалбоподателката наема магазин в гр. Приморско, който е общинска собственост. През 1995 г. тя отправя предложение до общината това помещение да й бъде продадено на основание ЗППДОбП(отм). Поради липсата на отговор жалбоподателката е принудена да води три серии от дела, които печели и по силата на които общината е задължена да продължи процедурата по приватизация и да й продаде магазина, тъй като тя отговаря на условията на чл. 35 от закона. Тези решения не са изпълнени. Междувременно общината неколкократно прави опити да осъди жалбоподателката да предаде владението, да продаде магазина, но тези опити се провалят заради постановените решения в нейна полза. През 2005 г. общинските власти преценяват, че металната конструкция на магазина е корозирала и го продават на фирма, която да го разруши, тъй като създавала опасност за живота на хората. През февруари 2006 г. той е съборен, а жалбоподателката не е уведомена за това. През 2011 г. тя предявява искове срещу общинския съвет и срещу кмета за обезщетение на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Производството срещу кмета е прекратено поради липсата на правен интерес от нейна страна. Второто производство приключва с решение на ВАС от декември 2014 г., с което той отменя първоинстанционното решение, отхвърля исковите й претенции и я осъжда да заплати разноски в размер приблизително на 4 000 EUR.
Съдът намира, че жалбата попада в предметния обхват на чл. 1 от Протокол 1, тъй като жалбоподателката е имала „легитимно очакване“ да придобие собственост, позовавайки се на анализа на националното законодателство и сходните обстоятелства по делото Basarba OOD v. Bulgaria, no. 77660/01,7 January 2010,§44. Той констатира, че трите окончателни съдебни решения на ВАС по повод процедурата за приватизация остават неизпълнени завинаги, макар че преди да бъде разрушен магазинът цели две години второто решение е останало неизпълнено. Дори и след като Общинската агенция за приватизация е била сезирана с питането как да постъпи и тя е дала отговор, че следва да бъде изпълнено съдебното решение, общинските власти отново не са се съобразили с това становище. Съдът отбелязва, че колкото и комплицирана да е била ситуацията, особено след разрушаването на магазина, безспорен факт, установен и от националните съдилища е, че властите са имали задължението да започнат процедура по приватизация, за да изпълнят трите съдебни решения. Тази констатация за него е достатъчна, за да достигне до извода, че е било допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
По повод оплакването по чл. 13 Съдът анализира ефективността на ЗОДОВ. Той отбелязва, че жалбоподателката е предявила субективно съединени искове срещу общинския съвет и срещу кмета, но производствата са били разделени. ВАС е приел, че искът й е неоснователен, тъй като тя нямала валиден договор за наем – обстоятелство, което е било установено в предходните три серии дела, които тя е водила и по които ВАС вече се е произнесъл в нейна полза. Така е бил нарушен принципът на правна сигурност. Вторият аргумент на ВАС за неоснователност на исковете произтича от заключението му, че е изтекъл 5-годишният период, в който могат да се предяват тези искове, обвързвайки го с отказа на общината от 25.11.2005 г., макар че е налице едно продължаващо бездействие, което е продължило най-малкото до датата на разрушаването на магазина, а и дори след това. Европейският съд преценява този довод като отказ от достъп до съд и от разглеждане на претенцията по същество. Третото основание на ВАС, за да отхвърли исковите претенции, е свързано с аргумента, че по ЗОДОВ не могат да се претендират имуществени вреди и пропуснати ползи в хипотези като тази на жалбоподателката. В тази връзка Съдът отбелязва, че този аргумент противоречи на добре установената практика в обратния смисъл от самия ВАС, поради което е трудно да бъде възприет от него. Колкото до отхвърлената претенция за неимуществени вреди, тъй като такива били допустими само по отношение на физическо лице, но не и на едноличен търговец, Европейският съд отново констатира липсата на всякакви аргументи за отклоняване на националния съд от собствената му практика. На последно място, по повод осъждането на жалбоподателката да заплати близо 4000 EUR Съдът отбелязва, че вместо да й бъде присъдена подходяща компенсация, ВАС я натоварва с допълнителни задължения да изплати суми поради липсата на изпълнение на решенията от страна на общинските власти.
Колкото до предвидения компенсаторен механизъм в самия АПК от 2006 г., съдът отбелязва, че кодексът влиза в сила през април 2007 г., и че към онзи момент предвидените в него механизми въобще не са били ефективни, а освен това по силата на неговите норми не може да се постигне присъждането на обезщетение.
Поради всички тези обстоятелства Съдът установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1.
