Stefanov et Yurukov c. Bulgarie (requête n° 25382/04), 1 avril 2010
На 18 юни 1993 г. е разбита кола и са откраднати няколко вещи. Малко след това полицията арестува жалбоподателите и ги завежда в полицейско управление. Там те признават, че са извършили престъплението и са дали обяснения за начина, по който са действали. В същия ден жертвата на престъплението е разпитана.
На 29 юли 1993 г. е образувано предварително производство срещу жалбоподателите за кражба на вещи от колата. На 21 април 1999 г. предварителното следствие е преобразувано в полицейско разследване (дознание).
На 3 февруари 2002 г. е възложен експертен доклад за оценка на стойността на откраднатите вещи. На 5 и 12 февруари 2002 г. двамата жалбоподатели са обвинени и разпитвани като заподозрени. На 14 октомври 2002 г. те са разпитани от съдия. Между февруари и юни 2002 г. са разпитани четирима свидетели.
На 2 април 2003 г. прокуратурата внася обвинителен акт в съда. Първото по делото заседание е насрочено за 15 януари 2004 г., когато е одобрено споразумението между прокуратурата и жалбоподателите.
След като разглежда всички предоставени пред него материали, Съдът счита, че основният източник на забавяне в настоящия случай е липсата на достатъчна активност от август 1993 г. до февруари 2002 г., когато случаят действително е решен. Така, като взема предвид своята съдебна практика по този въпрос, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на производството е била прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“, поради което установява нарушение на чл. 6§1.
Във връзка с нарушението на чл. 6§1 Съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
