Поради този извод на 12 януари 2023 г. комитет от трима съдии на Европейския съд по правата на човека обяви своето решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 на Европейската конвенция за защита правата на човека. Решението е постановено по две жалби, обединени за общо разглеждане по два самостоятелни, но сходни случая.
Nikolaev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 48806/11 and 11138/12),12 january 2023
Решение на Комитет
Двете жалби, обединени за общо разглеждане, са по повод конфискацията на имущество по Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Жалбоподатели по първата жалба са баща и син. Първият от тях подписва споразумение с прокуратурата и се признава за виновен за извършена измама през 2000 г. в размер на 3476 лв. По втората жалба жалбоподател е синът на лице, осъдено за сводничество с влязла в сила присъда през 2007 г. След приключването на съответните наказателни процедури на жалбоподателите са отнети недвижими имоти на висока стойност поради това, че не са могли да докажат законния произход на средствата за придобиването им.
На 3 май Европейският съд оповести три нови осъдителни решения срещу страната ни. Те са постановени от Комитет от трима съдии, тъй като жалбите са свързани с т.н. „повтарящи“ се нарушения.В случая това са дела, свързани с полицейско насилие, неизпълнение на съдебно решение и непропорционалност на наложената санкция при извършено митническо нарушение
В своето решение от 15 ноември 2018 г. по делото Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10) Европейският съд за правата на човека установи две нарушения на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до конфискацията от страна на българските власти на 199 400 евро (EUR) поради това, че г-н Togrul не е декларирал посочената сума пред митницата. Наред с това предадената от него доброволно сума от 9 100 EUR като веществено доказателство в хода на образувано наказателно производство никога не е била върната на жалбоподателя.
В делото Paulet v. The United Kingdom властите във Великобритания е трябвало да осъществят преценка за пропорционалност на лишаването от доходи за положен труд от жалбоподателя в името на общия интерес
На 13 май Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по жалбата на г-н Поле[1], в което прие, че Великобритания е нарушила чл. 1 от Протокол 1 по повод конфискацията на неговите спестявания от заработеното му трудово възнаграждение.
Дали решението на Конституционния съд по закона за гражданската конфискация съответства на Европейската конвенция ?
На 13 октомври 2012 г. Конституционният съд постанови своето решение по повод Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД). В пресата, а и в онлайн изданието на „Правен свят“ бяха публикувани различни позиции.[1]
Без да влизам в дискусия с техните автори бих желала да изложа моето виждане. Това решение остави у мен усещането за стремеж да се запази в максимална степен статуквото – т.е. закона във вида, в който е приет от Народното събрание, като той бъде легитимиран пред обществото от институция, независима от която и да било от трите власти, сиреч – безпристрастна. В случая обаче ми се струва, че Конституционният съд се опита да влезе в ролята си на адвокат, защитаващ един закон, който е със съмнителна конституционосъобразност и още по-съмнително съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.