Case of Decheva and Others v. Bulgaria (Application no. 43071/06)26 June 2012 /реституция по благоустройствените закони/ Наследодателят на жалбоподателите разполагал с дворно място с няколко сгради в Жеравна, което през 1968 г. е отчуждено и предоставено за нуждите на държавна туристическа агенция. След приемането на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ през 1992 г. имотът е възстановен на жалбоподателите по съдебен път с решение на Върховния съд от…
Karaivanova and Mileva v. Bulgaria (Application no 37857/05), 17 June 2014 Решението е свързано с процедура по ЗСПЗЗ. Жалбоподателките наследяват 1219 кв.м. земя на брега на Черно море в землището на гр. Созопол, които са предоставени на техния баща през 30-те години на миналия век по законодателството за оземляване на бежанците от Беломорска Тракия. През 50-те години властите приемат тези земи за изоставени и през 60-те години ги актуват като държавна собственост. В същия период…
На 16 май комитет от трима съдии от състава на Европейския съд постанови две решения по български дела. Те са от т.н. категория на повтарящите се и не повдигат нови въпроси. Свързани са с реституцията.
Първото е решение за справедливо обезщетение по чл. 41 по делото Mihalevi v. Bulgaria (Application no. 63481/11)
На 17 юни 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, което е свързано с процедурата по възстановяване на земеделски земи по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. В него той препотвърди практиката си, че процедурите пред поземлените комисии и ОСЗГ нямат обвързващо действие спрямо трети, неучастващи в тях страни, които имат правно основание да защитят правата си в самостоятелно производство. На тях не може да им бъде направено възражение, че е в сила ефектът res judiсata, тъй като няма съвпадение нито с оглед страните, нито с оглед предмета на първоначалния спор.
Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда
На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos 11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения.