На 16 май комитет от трима съдии от състава на Европейския съд постанови две решения по български дела. Те са от т.н. категория на повтарящите се и не повдигат нови въпроси. Свързани са с реституцията.
Първото е решение за справедливо обезщетение по чл. 41 по делото Mihalevi v. Bulgaria (Application no. 63481/11)
С решение от 21 юни 2018 г. Европейският съд установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по повод лишаването на жалбоподателите от възможността да получат справедливо обезщетение, поради пропуснат срок в ЗОСОИ, макар че в предходни процедури властите им възстановяват собствеността върху национализирана фабрика. С последващо съдебно производство националните съдилища приемат, че фабриката не е подлежала на реституция. Жалбоподателите предявяват искане по ЗОСОИ, но националните институции им отказват, тъй като били изтекли всички срокове, предвидени в този закон. С решението си от 2018 г. Съдът е приел, че въпросът за определяне размера на обезщетението не е готов за решаване.
С настоящото решение Съдът определя размера на дължимото обезщетение като преценява какво биха получили жалбоподателите като сума, ако властите не им бяха отказали да ги обезщетят по ЗОСОИ. Той намира за справедливо да им присъди и лихва към вземането, като утвърждава подхода, възприет от него в решението му по делото Boyadzhieva and Gloria International Limited EOOD v. Bulgaria ( nos. 41299/09 and 11132/10, § 55, 5 July 2018).
Второто дело – Kamenova v. Bulgaria (Application no. 61731/11) е свързано със земеделската реституция. След като Поземлената комисия признава правото на жалбоподателката на възстановяване на земеделски земи в землището на гр. Оряхово през 1996 г. до 2013 г. включително администрацията неправилно определя, че земите й попадат в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и я въвежда в заблуждение, че следва да изчака съставянето на кадастрална карта и план за земеразделяна. Едва през 2013 г. и следващите години се установява, че земите й не попадат в този обхват и че възстановяването им следва да стане по друг ред, поради които изискват от нея да депозира нова молба и да представи редица документи. Жалбоподателката представя единствено ново заявление, но не депозира никакви документи въпреки многократните писма, които й изпращат от ОСЗГ в Оряхово и регионалната дирекция „Земеделие“ във Враца. Затова Европейският съд не установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради неприключилия процес на реституция. Но той достига до извода, че е нарушена същата норма поради прекомерно дължилия период, когато по вина на властите жалбоподателката е държана в ситуация на несигурност – цели 17 години, докато се установи какъв е редът за възстановяване на земята й. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради дългото и неоправдано забавяне на процедурата по реституция.
