Todev v. Bulgaria (Requête no 31036/02), 22 May 2008
На 10 юни 2002 г., съсед на жалбоподателя депозира жалба пред районна прокуратура Пловдив, с която твърди, че жалбоподателят е ранил баща си с брадва. Жертвата е подала жалба на 13 юни 2002 г. Същия ден жалбоподателят е откаран от полицията в психиатричната болница в Пловдив, където главният лекар изготвя искане за настаняване в клиника, в което сочи, че жалбоподателят страда от хронична параноидна шизофрения, че го е прегледал след ареста му и, че представлява заплаха за себе си и за околните. На следващият ден, позовавайки се на инструкция на Министерството на здравеопазването, прокуратурата постановява настаняването на жалбоподателя с цел установяване дали е необходимо задължително психиатрично лечение. Актът на прокуратурата постановява освен това, че жалбоподателят следва да бъде освободен след предвиденият срок от тридесет дни. На 22 юли 2002 г. адвокатът на жалбоподателя е поискал отмяна на постановлението на прокуратурата. На 6 август 2002 г., прокурор от окръжна прокуратура разглежда жалбата и дава указание на районна прокуратура да изследва защо експертизата не е била извършена в тридесетдневния срок и да определи причините, поради които директорът на психиатричното заведение е пропуснал да информира прокуратурата, и да поиска удължаване на задържането. Междувременно експертизата е изготвена. В нея е посочено, че жалбоподателят страда от параноидна шизофрения от 18-годишна възраст и, че представлява заплаха за живота си и за този на околните. С оглед на това експертите се произнасят в подкрепа на задължителното психиатрично лечение. Той е освободен на 19 септември 2002 г.
Съдът посочва, че Правителството не е пояснило кое е законовото основание за задържането на жалбоподателя и настаняването му в психиатричната клиника. Освен това той отбелязва, че проявите на буйство са започнали три дни преди инцидента, дал повод за сигнал до полицията – време, през което властите са могли да поискат експертно становище. С оглед на това арестът на жалбоподателя и настаняването му в психиатрично заведение не представляват законосъобразно лишаване от свобода по смисъла на член 5 § 1 e).
Наред с това жалбоподателят е бил задържан в клиниката извън определения от прокуратурата 30-дневен срок. Съдът отбелязва, че считано от 13 юли 2002 г. задържането на жалбоподателя не е имало никаква законосъобразна основа според вътрешното законодателство. Срокът от тридесет дни, предвиден в прокурорското постановление, е бил изтекъл без да е било внесено искане за продължаването му. С оглед на това Съдът намира, че този период на задържане е бил извършен в противоречие с изискванията на член 5 § 1 e).
Съдът установява наред с това, че настаняване на жалбоподателя е било постановено от районен прокурор, на когото са липсвали независимостта и безпристрастността, изисквани от член 5 § 4, доколкото той би могъл впоследствие да стане страна в съдебната процедура, целяща настаняването на жалбоподателя в психиатрично заведение. Той се позовава на решението си в подобния казус на Върбанов (Application no. 31365/96, 5 October 2000, § 60). Освен това процесът на вземане на решение от този орган не е бил придружен с никаква процесуална гаранция; не е била предвидена възможност за обжалване срещу подобно настаняване съгласно вътрешното право, защото решението на прокурора е можело да бъде обжалвано единствено пред по-горния прокурор. Съдът достига до заключение, че необходимият контрол за законосъобразността на задържането не е бил нито включен в първоначалното решение за настаняване на жалбоподателя, нито осигурен от съществуващите възможности за обжалване, поради което намира нарушение на член 5 § 4.
