Tsonyo Tsonev c. Bulgarie(2)(requête n° 2376/03) 14 janvier 2010
В 9 часа вечерта на 11 ноември 1999 г. жалбоподателят и Д.M. след употреба на алкохол, отишли в жилището на г-н Г.И. Последвало сбиване и полицията, повикана от съседите, арестувала жалбоподателя и г-н Д.M. С решение от 19 ноември 1999 г. кметът на Габрово признава жалбоподателя за виновен в това, че е нарушил чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 на общината, тъй като е нарушил обществения ред и действията представляват явно неуважение към обществото, и му налага глоба от 50 лв. Решението, което е подлежало на обжалване, не е връчено на жалбоподателя, тъй като адресът му е бил неизвестен.
След известно време прокуратурата повдига обвинение срещу жалбоподателя за това, че е причинил средна телесна повреда на г-н Г.И. по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс и е влязъл със сила в жилището му в нарушение на чл. 170, ал. 2 от НК.С присъда от 14 ноември 2001 г. Габровският районен съд признава жалбоподателя за виновен за причиняване на средна телесна повреда на г-н Г.И. и го осъжда го на осемнадесет месеца лишаване от свобода. С решение от 9 април 2002 г. Габровският окръжен съд потвърждава присъдата на първоинстанционния съд. Той установява, че е направена вярна преценка на доказателствата и фактите са правилно установени, като постановява, че по нищо не личи жалбоподателят да е действал при самоотбрана.
На 23 април 2002 г. жалбоподателят подава жалба за нарушение на закона, като сам изготвя жалбата. На 26 август 2002 г. той се обръща с молба към Върховния касационен съд да му бъде назначен защитник. Позовава се на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., като твърди, че няма правни познания и че няма средства да си наеме адвокат, в случай когато интересите на правосъдието налагат той да бъде защитаван от адвокат, тъй като е заплашен от лишаване от свобода. В писмо от 9 септември 2002 г. председателят на Второ наказателно отделение при Върховния касационен съд уведомява жалбоподателя, че не възможно да му бъде назначен защитник, тъй като искането му не отговаря на условията на чл. 70 от НПК от 1974 г. На проведеното заседание пред ВКС жалбоподателят се явява без защитник. Съдът оставя в сила присъдата на долните съдилища.
Съдът отбелязва, че е трудно да се прецени дали жалбоподателят не е разполагал с достатъчно средства за заплащане на адвокат, за да бъде представляван пред Върховния касационен съд. Има обаче, признаци, които дават основание да се счита, че това е било така. Първо, назначен му е бил защитник в производството пред окръжния съд. Второ, жалбоподателят изрично твърди, че няма средства да си наеме адвокат, докато при отхвърляне на молбата му ВКС не е взел предвид това твърдение, а се е ограничил в мотивите си до общото изявление, че не са изпълнени предпоставките на посочения член 70. В светлината на тези факти и предвид липсата на ясни индикации в противоположен смисъл, Съдът е убеден, че жалбоподателят не е разполагал с достатъчно средства за заплащане на адвокат в касационното. Относно това доколко интересите на правосъдието налагат жалбоподателят да получи безплатно служебна защита, Съдът отбелязва, че на първа и втора инстанция той е бил признат за виновен и е осъден на осемнадесет месеца лишаване от свобода. При положение, че се касае за лишаване от свобода, а интересите по принцип изискват такава защита, няма съмнение, че тези интереси налагат тя да бъде предоставена на жалбоподателя предвид жалбата му относно нарушение на закона. Допълнителен фактор е сложността на касационното производство.
С оглед изложените доводи Съдът установява нарушение на чл.6§1 и §3с).
Съдът установява нарушение и на чл. 4 от Протокол 7.
