Y and Others v. Bulgaria (Application no. 9077/18)
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост
Жалбата е по повод убийството на млада жена през август 2017 г. от нейния съпруг, с когото са били във фактическа раздяла след 2014 г. Жалбоподателки са двете й деца и тяхната баба – майка на жертвата.
Трагичното събитие е предшествано от различни прояви на домашно насилие, започнали две години по-рано. Жертвата сезира за пръв път полицията на тел. 112 на 14 ноември 2016 г. , когато гумите на лекия й автомобил са срязани и тя подозира, че това е сторено от съпруга й. По повод инцидента тя депозира и писмена жалба в полицията. Тези действия са предшествани от скандал няколко дни по-рано и заплахата на съпруга й, че няма да й даде развод, а по-скоро ще я застреля, както и от друг инцидент с лекия й автомобил (запушване на ауспуха с пяна). На 15 ноември на полицейски служител е възложено да извърши проверка по сигнала, но в следващите два месеца тя е насочена единствено към установяване на инцидента с нарязаните автомобилни гуми и поради липсата на свидетели е изготвено становище до прокуратурата да не бъде образувано досъдебно производство. Не са събирани доказателства за отправени заплахи за убийство и за притежаването на огнестрелно оръжие. През март 2017 г. Софийската районна прокуратура издава постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.
По-късно последвалото вътрешно разследване от полицията ще установи, че не е извъшена проверка дали съпругът е притежавал оръжие и отправял ли е заплахи срещу съпругата си.
На 1 януари 2017 г. първата жалбоподателка се обажда на тел. 112 с оплакване, че зет й е посетил дома й, държал се е грубо и арогантно и е проявил насилие спрямо нея. Дошлите на място полицаи не установяват наличието на разпра между стпраните и ги посъветвали да разрешат спора цивилизовано. След поредния скандал между жертвата и съпруга й на 13 февруари 2017 г. той започва да я преследва с автомобила си и пеша. Едва след като извиква по телефона близък приятел и той се появявя преследването е преустановено. Същата нощ съпругата депозира поредната жалба в полицията, заявявайки, че се бои за живота си и този на майка си и децата. В следващите дни по нейно искане Софийският районен съд издава ограничителна заповед по отношение на съпруга, съгласно която му се забранява да я доближава на по-малко от 100 м. По повод тези два инцидента не е образувано досъдебно производство срещу насилника.
В деня преди убийството й, връщайки се от работа след обяд на 17 август 2017 г., жертвата се обажда на тел. 112 с оплакване, че съпругът й я преследва с автомобила си и нарушава ограничителната заповед. Посъветвана е да депозира писмена жалба. Няколко часа по-късно жертвата подава жалба в полицейското управление, описвайки инцидента, като отправя молба да бъдат предприети мерки, за да не й се случи нещо фатално. Нейните оплаквания са потвърдени от приятеля й, който става свидетел на инцидента. Жалбата е регистрирана, докладвана е и е възложена последователно на различни полицейски служители, като им е даден срок от двадесет дни за изясняване на случая. Не са предприети никакви незабавни действия за задържането на съпруга въпреки че полицията констатира, че той е нарушил огранчителната заповед. Часове преди да бъде убита жертвата депозира жалба и до районната прокуратура, в която отново обръща внимание, че съпругът й има пистолет и тя се бои за живота си. Тези нейни твърдения са подкрепени и от показанията на приятеля й. Не са предприети никакви незабавни действия. Непосредствено след напускането на прокуратурата жертвата и нейна приятелка отиват в едно кафене. Нейният съпруг идва и иска да проведат разговор за децата. Тя отказва и го предупреждава, че ще се обади на полицията,че нарушава ограничителната заповед и изважда телефона си. Тогава е простреляна пет пъти в главата и тялото и загива на място. Веднага след това съпругът се предава в полицията. С влязла в сила присъда от октомври 2018 г. той е признат за виновен за умишлено убийство и незаконно притежаване на оръжие и е осъден на 13 г. лишаване от свобода, както и да заплати неимуществени вреди на двете си дъщери в размер на 250 хил. лв.
Назначената вътрешна проверка в МВР непосредствено след извършеното убийство приключва с доклад от 20 страници, в който са установени редица пропуски в работата на полицията по случая и 10 служители са наказани.
Пред Съда са повдигнати оплаквания по чл. 2 в неговите материалноправни аспекти.
Той посочва, че в деветмесечен период преди убийството е имало две спешни обаждания (от жертвата и майка й), както и четири писмени жалби с твърдения за упражнване на домашно насилие. Ето защо преценката на адекватността на действията на властите ще се основава на предприетите мерки след първия получен сигнал. Съдът констатира, че те са реагирали незабавно само веднъж – след спешния сигнал, подаден от майката на жертвата – първата жалбоподателка, когато на адреса й е изпратен полицейски патрул. Във всички останали случаи е действано бавно и формално. Дори и след издаването на ограничителната заповед и изпращането й в полицейското управление, тя просто е била регистрирана, но не са предприети никакви действия, за да се установи дали се спазва от съпруга или не.
Съдът анализира дали властите са извършили оценка на риска по повод поведението на съпруга във всеки един от случаите, по които е имало подадени сигнали. Той констатира, че при никой от инцидентите софийската полиция не се е опитала да прецени дали поведението на съпруга представлява риск за жертвата през призмата на домашното насилие и неговата динамика. „В контекста на домашното насилие заплахите за смърт винаги трябва да се приемат сериозно и да се оценяват по отношение на тяхната достоверност“ – отбелязва той, позовавайки се на своето решение по делото Kurt v. Austria ([GC], no. 62903/15, §200, 15 June 2021).
Оценка на риска не е била извършена и след получаването на ограничителната заповед, нито са предприети действия, които да установят дали съпругът притежава огнестрелно оръжие и ако е така, дали то е законно. Съдът отбелязва, че пропуските на полицията относно отправените заплахи за убийство не са били преодоляни и елиминирани и от прокуратурата, която двукратно отказва да образува досъдебно производство, основавайки се само на заключенията на полицията и без да се съгласуват действията на двамата прокурори, изготвили тези постановления.(§103)
Според Съда, ако властите бяха извършили правилна оценка на риска в навечерието на самото убийство, вероятно щяха да достигнат до извода, че поведението на съпруга може да представлява реален и непосредствен риск за живота й. Съдът допуска, че тези сериозни пропуски и бездействието (особено след получаването на последната жалба от 17 август) се дължат на липсата на специално обучение относно динамиката на домашното насилие, каквито са изискванията, утвърдени в неговата съдебна практика.(§105) Съдът констатира, че властите не са предприели никакви превантивни действия, които са били на тяхно разположение, адекватни за ситуацията: да изземат оръжието от извършителя, чието разрешение на притежаване е било изтекло; да му предявят обвинение за незаконно притежаване на оръжие; да наложат мярка за неотклонение задържане под стпража поради нарушаване на ограничителната заповед на основание чл. 21 от Закона за защита от домашно насилие; да поставят съпругата под полицейска закрила (особено в светлината на нейните оплаквания непосредствено преди да бъде убита). Съдът установява и че липсват каквито и да било доказателства, че властите са се опитали да координират своите действия и да предотвратят трагедията непосредствено преди настъпването й, макар че са получили писмените жалби от жертвата часове преди нейното убийство.
Въз основа на обстойния анализ е взето решението, че е допуснато нарушение на чл. 2 в неговите материални аспекти.
Съдът намира оплакването за наличие на нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 2 от Конвенцията за допустимо, но неоснователно.
