Affaire Genchevi c. Bulgarie (Requête no 33114/03), 10 février 2011
На 27 февруари 1994 г. съпругът на първата жалбоподателка и баща на другите двама, излиза от дома си и отива на полето извън селото, за да занесе пакет цигари на свой познат овчар и не се прибира. На следващия ден той е открит мъртъв, облян в кръв. На 28 февруари е образувано и досъдебно производство за убийство срещу неизвестен извършител. Общо осем прокурора извън състава на Старозагорската окръжна прокуратура работят по делото в периода от 1994 г. до 2009 г. В първоначалния етап на разследването са извършени множество следствени действия, включително е стеснен кръгът до едно заподозряно лице, върху дрехите и ножа на което е открита кръв от същата кръвна група като тази на жертвата. Разпитани са множество свидетели, видели заподозрения в деня на убийството. На 18 септември 1995 г. Окръжната прокуратура решава да преустанови наказателното производство срещу Р.Р. поради липса на достатъчно доказателства. В следващите години досъдебното производство многократсно е спирано и възобновявано. През 2007 г. по жалба на жалбоподателите Върховната касационна прокуратура отменя поредното постановление, констатирайки много пропуски в разследването и пренебрегване на важни доказателства, възприемайки тезата на защитата на заподозцряното лице Р.Р. На 30 април 2009 г. следователят изпраща делото на прокуратурата, като й препоръчва да прекрати наказателното производство, защото не е идентифициран извършителят на престъплението. Допълнителните разпити на свидетелите и останалата издирвателна дейност показват, че веществените доказателства (дрехите, вещите и иззетата лопатка на жертвата по време на аутопсията) са загубени, а медицинската документация е унищожена. При това положение е невъзможно да се направят нови ДНК или съдебно-медицински анализи.Самите свидетели вече не си спомнят подробности от случилото се през 1994 г. Съдът припомня, че задължението за защитата на правото на живот на всеки съгласно член 2 от Конвенцията, в съчетание с общото задължение на държавите, по смисъла на член 1 изисква имплицитно провеждането на ефективно официално разследване, в случай че използването на сила е предизвикало смъртта на човек. Това не е задължение за резултат, а задължение за средство. Ефективността на разследването налага органите да предприемат разумни действия. При тези условия съществува също така изискването за бързина, усърдие и експедитивност. Съдът преценява, че проведеното разследване не удовлетворява всички изисквания на неговата юриспруденция и че няма необходимата ефективност и бързина, които се изискват по смисъла на член 2 от Конвенцията. Въпреки големия брой следствени мерки, предприети в началната фаза на разследването, Съдът констатира известен брой сериозни пропуски в работата на органите по събиране и съхраняване на доказателства, които са от съществено значение за установяване на фактите, както и значително забавяне на разследването. Съдът отбелязва, че многобройните пропуски на органите на предварителното следствие в събирането на необходимите доказателства и предприемането на следствени действия са довели прокурора към Върховния касационен съд до неговото заключение в постановлението му от 22 юни 2007 г., според което наказателното разследване не е достатъчно „бързо, обективно и изчерпателно”. Съдът не вижда никаква причина за друго заключение в конкретния случай. Той установява нарушение на чл. 2 по повод неефективността на проведеното разследване от страна на националните власти.
