Affaire Nencheva et autres c. Bulgarie (Requête no 48609/06 ),18 juin 2013
Делото е по повод смъртта на 15 деца и юноши на възраст между 4 и 22 години, настанени в дома за деца с тежки умствени и физически увреждания в с. Джурково, община Лъки в Родопите. През периода декември 1996 – март 1997 г. те умират поради недохранване, премръзване, липса на медикаменти и лоши битови условия. Директорката на дома сигнализира съответните институции още през септември 1996 г. и няколко пъти след това, че финансовите средства са изчерпани и съществува сериозен риск за здравето и живота на децата.Тя се обръща с призив и към неправителствени организации и Червения кръст, както и към родителите. Само двама от тях са посещавали децата си по време на престоя им в дома и са правили дарения или са оставяли дрехи.
Вместо допълнителни средства в дома са настанени още 8 деца от други подобни домове. Част от тях са измежду жертвите. Само един от родителите взема тялото на детето си, останалите не присъстват на погребенията на собстените си деца, които се осъществяват служебно от служителите на дома. Едва през април 1997 г. са отпуснати допълнителни финансови средства за дома, а няколко години по-късно той е закрит.
Започналото едва през 1999 г. разследване срещу неизвестен извършител за причинената смърт на 10 от децата първоначално констатира безотговорност и липса на дължими действия от страна на отделни институции. Следователят по делото назначава съдебно-медицинска експертиза със задача да се установят причините за смъртта освен на първоначалните 10 и на още 4 от децата. Експертите отбелязват, че без извършени аутопсии е трудно да се установи конкретната причина за смъртта им, но е твърде вероятно да се предположи, че смъртта е настъпила при част от тях поради премръзване и лошите условия в дома, които са провокирали такива заблявания, като бронхити, пневмонии и др.п. От друга страна, самият характер на основните заболявания на тези деца е такъв, че страдащите умират по-рано. Изисканата документация от Министерството на труда и социалните грижи и от Министерството на финансите по повод сигналите на директорката на дома не е открита, не е намерена такава и в архивите на общината в Лъки с обяснението, че е изтекъл голям период от време и документите не се съхраняват. Така се стига до повдигане обвинения за причиняване на смърт по непредпазливост на 13 от 15-те деца през 2004 г. на директорката, фелдшера и една медицинска сестра от дома в Джуркова. Правителството не предоставя обяснения защо не са включени всички починали 15 деца. Тримата подсъдими са оправдани от Пловдивския окръжен съд и присъдите им са потвърдени от апелативния и Върховния касационен съд. В производството пред първата инстанция родителите на 7 от починалите деца правят искания да бъдат конституирани като граждански ищци. Съдът признава правото им да имат това качество, но отказва да ги конституира с мотива, че така би се усложнило производството и то би се забавило поради евентуалната необходимост да се събират допълнителни доказателства. Родителите не предявяват искове пред гражданските съдилища.
Окръжният съд конституира родителите на 5 от децата като частни обвинители (другите не са направили подобни искания). Националните съдилища не намират основания да ангажират наказателната отговорност на тримата подсъдими, тъй като събраните по делото доказателства удостоверяват, че те са направили всичко, което е било в техните възможности. Те не установяват причинна връзка между поведението на тримата подсъдими и смъртта на децата. На Европейския съд не е предоставена информация по случая да е провеждано друго разследване по повод смъртта на децата и да са търсени отговорните длъжностни лица от други органи и институции, чието бездействие е в причинна връзка с трагичните събития от зимата на 1996-1997 г. Няма данни и че родителите на починалите деца са настоявали за подобно разследване.
В жалбата са повдигнати оплаквания по чл.чл. 2, 3, 6, 13 и 14.
Съдът приема, че властите са били информирани своевременно за реалния риск за живота на децата още през септември 1996 г. и не са предприели необходимите мерки, които са били в техните компетенции. Той подчертава, че това са били деца и младежи в уязвимо положение, страдащи от тежки заболявания, оставени на грижата на държавата и под изключителния контрол на властите. Като се вземе предвид изключително суровата зима и тежката икономическа криза, както и своевременно предоставената информация за липсата на средства за парно отопление, храна и медикаменти, отговорните на най-високо ниво от Министерството на труда и социалните грижи и други институции са били своевременно уведомени за трудностите и тежките условия в дома. Още повече, че и смъртността там е била необичайна, тъй като само за три месеца са починали 15 деца. Случилите се трагични събития не са възникнали внезапно и непредвидимо. Съдът констатира, че настоящото дело се отнася до такава ситуация, опасна за живота на уязвими хора, поверени на грижите на държавата, за която властите са били напълно наясно и която може да се опише като национална драма (§122). Съдът изразява становище, че тези трагични обстоятелства, надхвърлят случаите на обикновена професионална небрежност към здравето на един индивид или дори причинена смърт поради лекарска грешка. Налице са обстоятелства от обществен интерес и властите са имали задължението да предприемат спешно подходящи мерки за защита живота на децата независимо от действията на техните родители, както и да предоставят обяснение за причините за смъртта и да ангажират евентуалната отговорност на виновните лица.(§123)
Що се отнася до задължението на държавата да предприеме служебно разследване по повод случилите се събития, Съдът намира, че с оглед изключителността на обстоятелствата по това дело гражданскоправният път на защита, който същестувва по националното законодателство и позволява на жалбоподателите да претендират обезщетение за неимуществени вреди, не може да отговори на изискванията на чл. 2. Поради това той не само не приема възражението на правителството за недопустимост на жалбите, но отбелязва и това, че разследването е започнало след повече от две години от смъртта на децата, процедурата е продължила около 8 години, като в периода 2001 – 2004 г. няма данни да са извършвани някакви действия. Съдът достига до извода, че държавата не е изпълнила своите задължения да защитава живота на уязвимите деца, поставени под нейна грижа и не е създала ефективни процедурни механизми, годни да защитят обществения интерес, поради което е налице нарушение на чл. 2. Съдът присъжда обезщетение само на двама от родителите на починалите деца, за които е установено, че са полагали грижи за тях и са се интересували от съдбата им. За останалите жалбоподатели той намира, че самата констатация за допуснатото нарушение е достатъчно морално удовлетворение.
Останалите оплаквания са обявени за недопустими.