Belev c. Bulgarie (Requêtes nos 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 et 11219/03), 2 аvril 2009
Жалбоподателите – бивши работници и служители на рафинерия „Плама“, се оплакват, че спирането на заведените от тях изпълнителни дела и привилегиите, дадени на държавните вземания, са довели до лишаването им от възможност за дълъг период от време да видят изпълнени окончателните съдебни решения в тяхна полза и по този начин са направили безполезни и илюзорни производствата, по които те са били постановени.
Съдът отбелязва, че в конкретния случай длъжникът е частноправно търговско дружество и властите не са били пряко задължени да приведат в изпълнение въпросните съдебни решения, поради което следва да прецени дали техни действия или бездействия са довели до възпрепятстване или забавяне на изпълнението до степен да нарушат чл. 6 § 1.
Съдът разграничава изпълнението на съдебните решения, постановени след оздравителния план по заведените от жалбоподателите индивидуални дела, и това по изпълнителните листове, издадени въз основа на определението за утвърждаване на оздравителния план в производството по несъстоятелност.
Относно първата група Съдът отбелязва, че заведените от жалбоподателите изпълнителни производства са били спрени на основание чл. 157, ал. 5 от Данъчния процесуален кодекс в полза на публично изпълнително производство и жалбоподателите са се оказали зависими от действията на Агенцията за държавни вземания. След отмяната на въпросната разпоредба през 2002 г. жалбоподателите са имали на теория възможността да възобновят изпълнителното производство, но поради наложените от Агенцията запори и възбрани, на практика е било много трудно да открият имущество, към което да насочат изпълнението. Тази ситуация е продължила до възобновяването на производството по несъстоятелност през май 2006 г. Съдът приема, че в рамките на свободата на преценка, предоставена на държавите, данъчните органи могат да получат определени привилегии с цел да осигурят събиране на държавните вземания, но в конкретния случай, дори и намесата на властите да е преследвала подобна цел, действията им не са били съразмерни на целта. Въпреки наложените обезпечителни запори и възбрани, Агенцията не е предприела нито една изпълнителна мярка. Комисията за защита на конкуренцията впрочем е констатирала, че Агенцията не е проявила нормално очакваното от кредитор усърдие, и е преценила, че ситуацията е породила косвена държавна помощ за „Плама“. С оглед на това Съдът намира, че намесата на Агенцията в хода на заведените от жалбоподателите производства и пасивността й, докато те са оставали блокирани, е направила почти невъзможно изпълнението на съдебните решения в продължение на повече от 4 години, като за тази ситуация не се сочи никакво оправдание.
Относно втората група изпълнителни листове Съдът отбелязва, че заведените от жалбоподателите изпълнителни производства на първо време са били спрени поради подадените от „Плама“ жалби, чието разглеждане е отнело между две и три години – прекомерен срок, като се има предвид, че жалбите са касаели едно обикновено решение за издаване на изпълнителни листове на основание определението за одобрение на оздравителния план и не изглежда да са били с особена сложност. От друга страна, подобна продължителност не може да бъде приета за разумна, като се има предвид, че вземанията на жалбоподателите са представлявали трудови възнаграждения и че изпълнението вече е било забавено. По-късно, когато пристъпването към изпълнение е станало възможно, жалбоподателите са се оказали изправени пред затрудненията, описани във връзка с първата група съдебни решения.
Съдът заключава, че правото на жалбоподателите да получат изпълнение на постановените в тяхна полза решения е било неоправдано и несъразмерно ограничено, което е накърнило самата същина на правото им на съд. Следователно налице е нарушение на чл. 6 § 1.
