Bulves AD v. Bulgaria (Applications no 3991/03) , 22 january 2009
На дружеството жалбоподател било отказано приспадане на ДДС по доставка. То изчерпало неуспешно възможностите за обжалване. ВАС приел, че неспазването на задължение от страна на доставчика има негативно въздействие върху получателя, тъй като платеният ДДС не му се възстановява, независимо че е действал добросъвестно и е спазил задълженията си, защото това е без значение за целите на данъчното облагане. ВАС приел също така, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол No. 1 към Конвенцията.
Съдът отбелязва, че дружеството жалбоподател е изпълнило изцяло задълженията си според ЗДДС, но при насрещна проверка на доставчика властите са установили пропуск в отчетността му и са отказали да признаят правото на жалбоподателя да приспадне платеното ДДС, поради което то не представлява негова “съществуваща собственост”.
Съдът не приема аргумента на правителството, че при влизане в договорни взаимоотношения с доставчика, дружеството жалбоподател се е съгласило с всички правила за ДДС, които е възможно впоследствие да имат негативно въздействие върху данъчното му положение. Тези правила се определят от държавата и дружеството няма или има ограничен избор дали да се включи в системата за облагане с ДДС. Също и по въпросната доставка, като регистрирано по ДДС лице, то няма избор по отношение на прилагането на правилата за ДДС.
Съдът счита, че доколкото дружеството е спазило изцяло и навреме правилата за ДДС и не е имало средство да наложи спазване на задълженияга на доставчика, нито е знаело за неспазването им, то е имало “легитимно очакване”, че ще възползва ефективно от имуществено право, съставляващо “собственост” по смисъла на първото изречение на чл. 1 от Протокол No. 1. Освен това, в резултат на отказа на властите да признаят правото на дружеството жалбоподател да приспадне ДДС, му е било наложено да плати ДДС върху доставката за втори път, заедно с лихва, директно в държавния бюджет, а първата сума, платена като ДДС на доставчика, не е призната като разход за целите на корпоративното данъчно облагане. Това, от своя страна, е увеличило облагаемата основа на дружеството за годината, и съответно дължимия данък. Тези суми, които то е платило в резултат на отказа на властите да му позволят приспадане на ДДС, безпорно представляват собственост по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1.
Дружеството жалбоподател твърди, че му отнета собственост по смисъла на второто изречение на ал. 1 на чл. 1 от Протокол No. 1. Съдът приема, че подобна намеса може да представлява отнемане на собственост, но тъй като се отнася до плащане на данък, по-естественият подход е тя да се разгледа по ал. 2 на чл. 1.
Съдът отчита интереса на обществото да се запази стабилността на системата за облагане с ДДС и да бъдат предотвратявани опити за измама. По въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси той отбелязва, че доставчикът също впоследствие е изпълнил задълженията си по отчитане на ДДС, макар и с двумесечно закъснение, и на 31 януари 2001 г., когато данъчните власти са отказали на жалбоподателят правото да приспадне ДДС, вече е било очевидно, че държавният бюджет не само не е ощетен, но и в него са постъпили две плащания на ДДС за една и съща доставка. Следователно отказът на властите да позволят на жалбоподателя да приспадне платеното ДДС не е оправдан от потребността да се осигури плащане на данъци. Освен това дружеството жалбоподател не е имало никаква възможност да наблюдава, контролира или гарантира изпълнение на задълженията за отчитане и плащане на ДДС от страна на доставчика. Съдът намира, че то е било поставено в неравностойна позиция, като не е разполагало със сигурност дали, въпреки спазването на своите задължения, ще има право да приспадне платения на доставчика ДДС. И накрая, когато властите, при липса на каквито и да било индикации за участие в измама по веригата за облагане с ДДС, наказват напълно изряден получател на облагаема с ДДС доставка за действие или бездействие на доставчика, върху когото то няма средства за контрол или наблюдение, те преминават границите на разумното и нарушават справедливия баланс, който трябва да бъде поддържан между потребностите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. Съдът заключава, че от дружеството жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. Това е довело до натоварването му с прекомерно бреме и е нарушило справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. Налице е нарушение на чл. 1 от Протокол No. 1.
