Case of Kaneva v. Bulgaria (Application no 33606/05), 13 November 2012
/решение от комитет от трима съдии/
Жалбоподателката повдига оплакване по повод двукратното й незаконно настаняване в психиатрично заведение за изготвянето на експертиза за нейния психиатричен статус – през 2000 г. и 2002 г. само на основание прокурорско постановление и без да е изправена пред съд. В двата случая действията са предприети след нейни жалби до прокуртурата по повод осъществявания по отношение на нея психически тормоз от бившия й приятел – полицай. По негов сигнал, че е психично болна с разпореждане на районния прокурор тя е настанена в психиатричната клиника в Севлиево. И в двата случая изготвените експертизи не сочат на необходимост жалбоподателката да бъде задържана за изследване в клиниката.
След повторното й изписване от клиниката тя е обследвана от психиатри в София, които не установяват никакво психиатрично страдание, а същевременно констатират преживения от нея стрес в резултат на настаняването й в клиника. Жалбоподателката предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу полицията и прокуратурата. Районният съд в Дряново уважава исковата претенция, но Габровският окръжен съд я отхвърля, приемайки, че полицията е дейстала законосъобразно, като е изпълнила разпореждането на прокурора.
Възражението за недопустимост на жалбата поради подаването й извън 6-месечния срок е отхвърлено от Съда, който отчита като начален момент за отброяването му не датата на освобождаване на жалбоподателката от клиниката, а датата на решението на националния съд по производството по чл. 1 от ЗОДОВ.
Европейският съд отбелязва, че нееднократно вече е установявал, че в периода до промените в българското законодателство през 2005 г. настаняването в психиатрично заведение (което по неговите стандарти се приравнява на лишаване от свобода) е ставало само с прокурорско разпреждане (Varbanov v. Bulgaria, no. 31365/96, ECHR 2000-X; Kepenerov v. Bulgaria, no. 39269/98, 31 July 2003; Kayadjieva v. Bulgaria, no. 56272/00, §§ 17-19, 22, 23, 28 September 2006; Krushev v. Bulgaria, no. 66535/01, §§ 41 and 44, 3 July 2008; Stoychev v. Bulgaria ([Committee], no. 29381/04, 30 November 2010). При тези обстоятелства, Съдът намира, че задържането на жалбоподателката в периода от 4 октомври до 3 ноември 2000 г. и от 23 януари до 22 февруари 2002 г. не е било „законно лишаване от свобода на душевно болно лице “ по смисъла на член 5 § 1, още повече че нищо не е налагало по спешност да бъде прилагана тази мярка.
Съдът констатира наред с това, че към момента на събитията националното законодателство не е предвиждало подобно разпореждане на прокуратурата да подлежи на съдебен контрол. Обжалвнето пред по-горния прокурор е било неефективно, а в случая на жалбоподателката тя е получила отговор, че действията на прокурора са законосъобразни. Поради това Съдът установява нарушение и на чл. 5§4. Доколкото в националното законодателство не са предвидени вътрешни средства за обезщетение в случаите на незаконно задържане, е установено нарушение и на чл. 5§5. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за причинените й неимуществени вреди.