Case of Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007
Жалбоподателят е задържан под стража на 3 юли 1998 по разпореждане на следовател по подозрение, че е изнасилил непълнолетно момиче предишния ден. Задържането е предприето на основание жалба, подадена от потърпевшата, в която тя сочи жалбоподателя като едно от лицата, които са я изнасилили. Предварителното задържане под стража на жалбоподателя е продължено до 6 юли 1998 по разпореждане на прокурор., след което мярката му е продължена и той е държан в Окръжна следствена служба – Пазарджик от 3 юли до 10 ноември 1998. След тази дата е прехвърлен в затвора в гр. Пазарджик, където остава до 11 януари 2001, преди да бъде преместен в Софийски затвор.
От датата на първоначалното му задържане под стража и до постановяване на осъдителната присъда от районния съд на 7 декември 1999 г. жалбоподателят е с мярка за неотклонение задържане под стража. Многократно той депозира молби и жалби за промяна на мярлката, но неизменният мотив, с който те са отклонявани, е тежестта на извършеното от него престъпление.
Съдът установява поредица от нарушения на правото на свобода и сигурност на жалбоподателя. Първото констатирано нарушение е по чл. 5§3 поради неоправдано дългия период на задържане на жалбоподателя под стража. Съдът приема, че от 3 юли 1998 до 7 декември 1999 задържането под стража на жалбоподателя попада в обхвата на чл. 5, ал. 1 (с) от Конвенцията – период от една година, пет месеца и пет дни. Той отбелязва, че оплакването е подобно на такива по предишни дела срещу България, където са установени нарушения (Ilijkov v. Bulgaria, no. 33977/96, 26 July 2001§§ 67-87 и Shishkov v. Bulgaria, no. 38822/97, §§ 57-67, ECHR 2003‑I (extracts)). “Дотолкова доколкото властите не са счели за необходимо да обосноват продължаването на задържането под стража на жалбоподателя за всеки отделен случай, те изглежда са смятали, че задържането му е задължително и са се позовавали главно на законовите разпоредби, изискващи такова задържане за тежки умишлени престъпления.“(§ 68). Оплакването по чл. 5§3 за това, че не е бил изправен своевременно пред съдия непосредствено след задържането му, е обявено за недопустимо, като подадено извън срока. То е направено едва с основната жалба през 2000 г. Жаолбите срещу задържането от 13 и 15 юли 1998 г. са разгледани от окръжния съд едва на 20 юли 1998 г. (поради което 6-месечният срок започва да тече от тази дата).
Съдът констатира, че когато са разглеждали молбите за промяна на мярката за неотклонение, вътрешните съдилища са се позовали предимно на законовите разпоредби, изискващи задължително задържане под стража за тежки умишлени престъпления и на практиката на Върховния съд, която изключва всякакво разглеждане на въпроса дали е налице „основателно подозрение” по отношение на лицето, на което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и на фактите, свързани с вероятността за бягство или извършване на друго престъпление.(§78)
Съдът намира, че Районен съд – Пазарджик и Окръжен съд – Пазарджик в решенията си от 4 октомври и 10 ноември 1999 са отказали на жалбоподателя гаранциите, предвидени в чл. 5§4 от Конвенцията, за сметка на ограничения обхват и характер на съдебния контрол върху законността на неговото задържане под стража. Наред с това, тъй като жалбата на жалбоподателя от август 1999 г. е разгледана цели два месеца по-късно, Съдът установява и второ нарушение на чл. 5§4 поради несвоевременното произнасяне на съда по жалбите на жалбоподателя във връзка със задържането му.
Съдът констатира, че доколкото националните съдилища са приели, че мярката за неотклонение „задържане под стража” на жалбоподателя е била в пълно съответствие с изискванията на вътрешното законодателство, жалбоподателят не е имал право на обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗОДВПГ. Ето защо той установява нарушение на чл. 5§5 поради липсата на възможност за получаване на обезщетение по повод незаконното задържане под стража.
Съдът намира нарушение и на чл. 3 в неговите материалноправни аспекти поради унизителните и нечовешки условия, при които е бил поставен жалбоподателят в следствения арест в гр. Пазарджик
