Gavazov v. Bulgaria (Application no. 54659/00),6 mars 2008
Жалбоподателят бил задържан на 10 декември 1998 година за 24 часа по обвинение за изнасилване. Той бил настанен в следствения арест в Пазарджик по разпореждане на следовател, потвърдено същия ден от прокурор. На 11 декември 1998 г. било образувано предварително производство срещу него. На 30 септември 1999 г., жалбоподателят подава жалба срещу задържането му, която районният съд отхвърля на 8 ноември 1999 г., като се позовава на характера на извършеното престъпление, личността на жалбоподателя и предполагаемите му криминални наклонности. На 18 февруари 2000 г. жалбоподателят подава молба до районната прокуратура с искане за незабавното му освобождаване поради изтичане на предвидения максимален период на предварително задържане, което в неговия случай е една година. Той твърди, че с влизането в сила на измененията в НПК, както и решението на районния съд да отложи делото, той е прекарал повече от една година в предварителния арест и следователно трябва да бъде освободен незабавно, както се изисква от измененията в НПК. С решение от 24 февруари 2000 г., районният съд отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу задържането му, като приема, че задържането не е надвишило задължителния максимален срок на предварителното задържане. Решението е оставено в сила от Окръжния съд. Следваща молба за промяна на мярката за неотклонение е подадена през март 2000 г. Районната прокуратура приема, че в случая на жалбоподателя този период е превишен, тъй като по това време, той вече е задържан за повече от петнадесет месеца, считано от 14 декември 1998 година. Въпреки това, Районната прокуратура не разпорежда незабавното освобождаване на жалбоподателя, а променя мярката за неотклонение на гаранция в размер на 1500 лева и разпорежда той да бъде освободен след внасянето на гаранцията. Постановлението е обжалвано и прокуратурата намалява размера на паричната гаранция на 1000 лв, но той не е освободен до внасянето й. Този акт е обжалван пред Върховната касационна прокуратура, но жалбата е оставена без уважение. На 3 ноември 2000 г. жалбоподателят е освободен под гаранция, след внасяне на изискващата се сума.
Съдът приема, че властите в конкретния случай не са дали достатъчно основания за продължаващото задържане на жалбоподателя, разчитайки предимно на задължителните разпоредби, които изискват задължително задържане за тежки умишлени престъпления (член 152 § § 1 и 2 от НПК) и липсата на конкретни доказателства, че жалбоподателят няма да се укрие, да извърши друго престъпление или да възпрепятства разследването. „Съдът счита, че властите са изтълкували неправилно изменениятa в НПК от 1 януари 2000 г. по отношение на правния режим на предварителното задържане и свързаното с това изискване, да се мотивира продължителното лишаване от свобода на жалбоподателя. Напротив, те изглежда са продължили да се позовават на предишния недостатък на режима на предварителното задържане, който в такива случаи предвижда задължително задържане . С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че е налице нарушение на член 5 § 3 на Конвенцията поради пропуска на властите да оправдаят продължителното задържане на жалбоподателя.“(§136)
По повод оплакването за недостатъчен обхват на съдебния контрол при оспорване законността на задържането Съдът подчертава, че член 5 § 4 от Конвенцията гарантира на арестувани или задържани лица правото да завеждат дела за оспорване на законността на задържането им, а също след завеждането на такова дело, правото на бързо съдебно решение относно законността за задържане и нареждане за прекратяването му, ако се окаже незаконно. Съдът отбелязва, че молбата на жалбоподателя срещу задържането му от 29 септември 2000 г. е отхвърлена от Окръжния съд, тъй като той не е счел себе си за компетентен да я разгледа по същество, въпреки продължаващото лишаване от свобода на жалбоподателя. В този случай жалбоподателят е бил лишен от достъп до ефективен съдебен процес за оспорване на законността на неговото задържане, поради което е установено нарушение на чл. 5§4. Съдът констатира и, че Окръжният съд отказва достъп на жалбоподателя до гаранциите, предвидени в член 5 § 4 от Конвенцията поради ограничения обхват и характер на съдебния контрол за законосъобразността на задържането му в отговор на жалбите срещу задържането му от 30 септември 1999, 22 февруари и 22 март 2000 година. Ето защо той установява и второ нарушение на чл. 5§4.
Доколкото Съдът установява нарушения на чл. 5§3 и чл. 5§4, а същевременно във вътрешното законодателство не са предвидени законови механизми за обезщетение за допуснатите нарушения, той установява нарушение и на чл. 5§5 от Конвенцията.
Съдът установява две нарушения и на чл. 3 в неговите материални аспекти, както и нарушение на чл. 6§1.
