International Bank for Commerce and Development AD and Others v. Bulgaria(Application no. 7031/05), 2 June 2016
Жалбата е подадена по повод отнемането на лиценза на Международната банка за търговия и развитие (създадена през 1991 г.), обявяването й в несъстоятелност, а впоследствие – и заличаването й от търговските регистри през август 2007 г. Жалбоподатели са от една страна част от акционерите, а от друга – четирима български граждани, избрани да управляват банката, които действат както от свое име, така и от името на банката. Сред първоначалните жалбоподатели са и 20 търговски дружества – акционери на банката, но впоследствие, след като прехвърлят акциите си на жалбоподателя Б. Бонев, те се оттеглят от производството пред Съда.
В началото на 2004 г. възниква напрежение между някои от акционерите и между акционерите и ръководството на банката. На 24 юни 2004 г. паралелно са проведени две изънредни общи събрания на акционери на банката. На едното от тях е взето решение да бъде намален броят на членовете на надзорния /НС/ и управителния съвет /УС/ на банката. Избрани са двама нови членове на НС, а за членове на УС и изпълнителни директори – жалбоподателите Панев, Иванов и Радев. Промените в устава и новото ръководство на банката са отразени в решение на СГС и са обнародвани в „Държавен вестник“.
На 27 юни пълномощници на г-н Бонев и на 20 търговски дружества(акционери на банката) провеждат друго извънредно общо събрание, за което получават разрешение от СГС и вземат същите решения, каквито са взети на предходното ОС от другите акционери. Техните решения също са вписани по фирменото дело на банката от СГС. Въпреки официалното вписване на новите управителни органи, старото ръководство отказва да допусне до кабинетите им новоизбраните членове на НС и УС като използва помощта на полицията. Това става с постановление на Софийската градска прокуратура, издадено на осн. чл. 119, ал. 1 и ал. 6 от ЗСВ (от 1994 г., отм.),която разпорежда на органите на реда да съдействат на старото ръководство на банката в името на запазване интересите на вложителите докато споровете бъдат окончателно решени след обжалване на решенията на регистърния съд. Това постановление е безрезултатно обжалвано пред Софийската апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и Главния прокурор.
На 25.08.2004 г. 20-те компании –акционери на банката, прехвърлят своите акции на г-н Бонев, който така придобива 93.63% от капитала на банката. Бившето й ръководство обаче отказва да впише това прехвърляне в книгата на акционерите.
Двете решения от юни 2004 г. са обжалвани от други акционери на банката и в протеклите производства през 2007 г. те са отменени.
Междувременно прокуратурата е сезирана и образува досъдебно производство срещу Панев, Иванов и Радев по сигнал на двама други акционери, в който се твърди, че тримата са издали частни документи с невярно съдържание – временните удостоверения на г-н Бонев и 20-те търговски дружества, а г-н Бонев е използвал частен документ с невярно съдържание. Техните банкови сметки са замразени от юни 2005 г. до януари 2006 г., а прокуратурата постановява забрана за напускане на страната по отношение и на тримата. Жалбоподателите са оправдани по повдигнатите им обвинения през 2006 г.
През 2005 г. БНБ взема решение да постави банката под особен надзор и отнема лиценза й. По искане на БНБ СГС обявява неплатежоспособност на банката и започва процедура по несъстоятелност . През август 2007 г. тя е заличена от търговския регистър.
По повод процедурата за обявяване неплатежоспособността на банката Съдът установява две самостоятелни нарушения на чл. 6§ 1. На първо място, защото, както и по делото Capital BankAD, в това производство банката е представлявана от синдик, избран от БНБ, едно решение на съда. Макар и един от жалбоподателите – г-н Бонев да е правил опити да бъде конституиран да представлява банката, той не е бил допуснат. На второ място, съдът по несъстоятелността не е подложил на независим контрол искането на БНБ за обявяването на банката в неплатежоспособност.
Съдът установява и три самостоятелни нарушения на чл. 1 от Протокол 1.