Kalkanov c. Bulgarie (Requête no 19612/02), 2 octobre 2008
По време на събитията, жалбоподателят, частично нетрудоспособен, е работел като нощен пазач в професионално училище. На 21 април 1999 г. той е бил уволнен дисциплинарно. Считайки, че уволнението му е незаконно, жалбоподателят сезира Плевенския районен съд с искове за отмяната на уволнението, възстановяването му на предишната работа и присъждането на обезщетение. Този иск е придружен от искане за поправка на вписванията, направени в трудовата му книжка. В своята искова молба, жалбоподателят уточнява, inter alia, че неговото уволнение е било незаконно, тъй като работодателят не е получил предварително становището на местната медицинска комисия, както го изисква чл. 333 на Кодекса на труда. С решение от 6 март 2000 г. Плевенският районен съд отменя уволнението. Той констатира, че не е било доказано, че работодателят е получил обяснения от жалбоподателя, че е поискал мнението на медицинската комисия и, че е получил предварително съгласие на инспекцията по труда. Поради това заключава, че процедурата е съпътствана от множество нарушения. Съдът осъжда ответника да плати обезщетение за уволнението. В същото време той пропуска да разгледа искането на жалбоподателя за връщането му на работа и поправка на направените вписвания в трудовата му книжка. Решението е обжалвано само от ответника. С решение от 1 юни 2000 г. Плевенският окръжен съд отменя атакуваното решение и отхвърля претенциите на жалбоподателя.Съдът не обсъжда въпроса, че не е взето становище от органите на ТЕЛК. Колкото до пропуска на първата инстанция да се произнесе по всички искове, окръжният съд намира, че той няма право да се произнесе, тъй като в тази част решението не било обжалвано.
С решение от 7 май 2001 г. Върховният касационен съд потвърждава атакуваното решение. Върховната инстанция отбелязва, че при липсата на обжалване от страна на заинтересования, окръжният съд не е можел да разгледа служебно искането му за връщане на работа. Що се отнася до аргумента относно пропуска на работодателя да потърси мнението на медицинската комисия, съдът е счел, че става дума за ново искане, формулирано за първи път в касационната жалба, което той не можел да разгледа, тъй като установяването на фактите изисквало събирането на нови доказателства.
Европейският съд констатира, че това заключение на върховната съдебна инстанция е било явно погрешно, доколкото то абсолютно не съответства на документите по делото и на констатациите на по-долните инстанции. В светлината на тези забележки, Съдът намира, че отказът да се разгледа аргумента на жалбоподателя поради закъснение и липса на доказателства е нарушил неговото право на справедлив процес.