Kostadin Mihaylov v. Bulgaria (Application no. 17868/07), 27 Mars 2008
На 11 септември 2002 г. жалбоподателят подава молба пред Районно управление „Социално осигуряване” в Пловдив да му бъде отпусната пенсия за инвалидност, както и парична помощ за придружител. С решение от 1 октомври 2002 г. на жалбоподателя е определена пенсия за инвалидност, считано от 11.09.2002 г. Жалбоподателят оспорва датата, от началото на която му е определено правото да получава тази пенсия, твърдейки, че това трябва да е датата, на която е установено от кога датира заболяването му. Директорът на РУ „Социално осигуряване“ оставя жалбата без уважение, след което тя е обжалвана пред Пловдивския окръжен съд. Последният отменя решението на директора, съгласявайки се, че неспазването на срока от жалбоподателя не е по негово недоглеждане, а се дължи факта, че той е получил решението на ТЕЛК едва след изтичането на този срок. Решението е обжалвано от ответника по спора пред Върховния административен съд, но жалбата е оставена без уважение.
На 22 март 2005 г. жалбоподателят завежда дело срещу Националния осигурителен институт. Той се позовава на член 1 от Закона за отговорността на държавата и претендира да получи 2 000 български лева (лв.) като неимуществени вреди за фрустрацията, която е изпитал в резултат на незаконосъобразните решения на органите на социално осигуряване. С решение от 1 юли 2005 г., Пловдивският районен съд присъжда на жалбоподателя 500 лева неимуществени вреди. Той постановява наред с другото, че делото правилно е заведено срещу Националния осигурителен институт, който е органът, отговарящ за въпросите, свързани със социалното осигуряване. По жалби на двете страни Пловдивският окръжен съд обезсилва решението, приемайки, че ответник следва да е местното подразделение на НОИ – районното управление за социално осигуряване. На 11 октомври 2006 г., жалбоподателят завежда идентично дело, но този път в съответствие с решението на Пловдивския окръжен съд посочва като ответник Районно управление „Социално осигуряване” в Пловдив. С решение от 24 октомври 2006 г., съдът обявява жалбата за недопустима. Той установява, че Националният осигурителен институт е юридическо лице, и че Районното управление „Социално осигуряване” в Пловдив е само едно от неговите подразделения. Той се позовава на тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ВКС, че исковете по чл. 1 от ЗОДОВ трябва да бъдат завеждани срещу тези органи, които имат статут на юридическо лице., а не срещу техните териториални поделения или подразделения, които не са юридически лица. Окръжният съд оставя решението в сила, приемайки, че ответник би следвало да бъде НОИ.
Европейският съд констатира, че националните съдилища на два пъти отхвърлят исковете на жалбоподателя по чисто процедурни причини, без да се докосват до съществото на спора. Той отбелязва, че в резултат на противоположните становища на националните съдилища по двете производства, заведени от жалбоподателя, той е бил изцяло лишен от възможността искът му да бъде разгледан по същество в съда. Като обявяват втория иск на жалбоподателя за недопустим, местните съдилища изрично коментират, че така създалата се ситуацията е „нечестна” и представлява „очевидна несправедливост”. Съдът достига до извода, че решенията на съдилищата нарушават самата същност на правото на справедлив процес на жалбоподателя, тъй като той не е можел да прибегне до никаква друга възможност за търсене на обезщетение. Ето защо е установено нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателя по чл. 6§1.
