Липсата на аргументи защо присъдените суми за адвокатски възнаграждения на ответната страна надвишават размера на определеното на ищеца обезщетение може да доведе до ограничаване на достъпа до съд и представлява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията. До този извод достига Европейският съд в решението си по делото Boychev c. Bulgarie (requête no 59667/14) от 15 ноември 2022 г.
Фактите
Жалоподателят осъжда Столична община и Министерството на регионалното развитие за проявеното бездействие от тяхна страна и неосигуряването на безопасно движение, което му е причинило голям страх и безпокойство и е застрашило е живота му. Исковата претенция от 5 000 лв е уважена за 1000 лв. На ответниците са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение върху отхвърленат част от иска в размер на 459 лв (около 230 евро). Решението е обжалвано от жалбоподателя както в частта за неуважената искова претенция, така и поради несъразмерно високия размер на присъдените разноски. СГС оставя решението в сила и присъжда на въззиваемите юрисконсултски възнаграждения по 380 лв (около 160 евро). Той не се произнася по аргументите на жалбоподателя относно прекомерността на присъдените разноски, макар че последният се позовава на делото Станков. Искането за допълване на това решение по повод разноските е оставено без уважение, а жалбата срещу второто решение пред ВКС не е допусната до касация.
Преценката на Съда
Пред Съда са повдигнати оплаквания по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1. Съдът преценява, че е уместно да разгледа спора само в светлината на чл. 6§1.Той припомня, че основните принципи, засягащи задължението за заплащане на държавни такси и разноски от насрещната страна, включително и за представителство на държавата от неин представител и ефекта на това задължение върху правото на достъп до съд, са анализирани в редица негови решения – Stankov c. Bulgarie (no 68490/01, §§ 50, 52, 54 et 55, 12 juillet 2007), Klauz c. Croatie (no 28963/10, §§ 77, 81‑84, 86 и 88, 18 juillet 2013), и Čolić c. Croatie (no 49083/18, §§ 42-44, 18 novembre 2021).
В настоящия случай Съдът констатира, че претенцията на жалбоподателя е била приета за основателна, установена е била отговорността на публичните власти, както и че произшествието е било в причинна връзка с увреждането, но е била присъдена едва 1/5 от претендираната сума. Както от делото, така и от аргументите на Правителството, не се установява, че тази сума е била силно завишена и нереалистична. Същевременно присъденото обезщетение от 500 евро е по-ниско от определения размер на разноски от 550 евро, дължими на ответниците от жалбоподателя. Това би било допустимо, само ако са налице сериозни причини.
Съдът констатира, че както съдилищата, така и Правителството, са се ограничили да се обосноват единствено с автоматичното прилагане на закона, свързан с възстановяването на разноските без да представят убедителни аргументи относно тяхната пропорционалност. Така, от една страна, приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на жалбоподателя да възстанови разноски, направени от ответниците, които са публични образувания, за тяхното представителство от вътрешни адвокати в размер, по-висок от отколкото обезщетението, което е присъдено на жалбоподателя като компенсация за претърпените неимуществени вреди. От друга страна, националните съдилища не са извършили никаква преценка на пропорционалността, когато са били призовани да направят това, въз основа на съображения за справедливост и от аргумента на жалбоподателя, основан на решението по делото Stankov c. Bulgarie. Съдът счита, че тези обстоятелства са довели до налагане на жалбоподателя на ограничение на правото му на достъп до съд, което е непропорционално на преследваната от закона цел.
Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на Европейския съд е постановено от комитет от трима съдии, тъй като разглежда проблем, който вече е повдиган пред него по други жалби, които са цитирани в самото решение.
