Днес  Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата  Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application  n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени. След постановеното решение на Европейския съд от 26 ноември 2013 г. (Stoyanov et Tabakov c. Bulgarie, Requête no  34130/04) с  три решения, взети съответно на 31 октомври, 25 ноември и 19 декември 2013 г., Общинският съвет решава  да открие процедура по приватизация на  цялата  сграда, в която се намира и офисът, предмет  на решението на Съда от 2013 г., но при условия , уредени в  Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2002 г. Те са така формулирани, че да възпрепятстват възможността жалбоподателите да участват в нея. Тези три решения са отменени от съдилищата като незаконни, като Административният съд в Пазарджик в мотивите си изрично отбелязва,   че с откриването на изцяло нова процедура по нов закон, съветът е оставил без уважение окончателните решения, постановени в полза на  жалбоподателите, съгласно които Общинският съвет е  бил задължен да започне процедура по приватизация съгласно Закона за приватизация от 1992 г. Тези решения са оставени в сила от ВАС. Следват нови незаконосъобразни действия от страна на Общинския съвет, които са прогласени за нищожни. До продължаване на процедурата по преференциално изкупуване на офиса на жалбоподателите така и не се стига и към настоящия момент.

Европейският съд установява едновременно нарушения както на правото на справедлив процес в неговите гражданскоправни аспекти, така и на правото на собственост.  Според него жалбоподателите са имали „легитимно очакване“ , а следователно –  „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се в правото да им бъде предложена възможност за закупуване на въпросния офис при преференциалните условия на приватизацията по Закона от 1992 г.  Съдът коментира многобройните правни действия, предприети от тях, които не са дали никакъв резултат.  Той припомня, че ефективната защита на страните по делото и възстановяването на законността предполагат задължение от страна на административните органи да се съобразят с окончателното решение, постановено от националния съд. Когато административните органи отказват или не спазват, или дори забавят това, гаранциите, с които се ползват по член 6§1 страните по време на съдебната фаза на производството, се обезсмислят.(Dadiani and Machabeli v. Georgia, no. 8252/08, § 44, 12 June 2012) В конкретния случай Съдът  отбелязва, че  невъзможността за жалбоподателите   да получат изпълнението на окончателните решения, в резултат на повторни действия на Общинския  съвет, насочени към възпрепятстване на изпълнението, са допълнителни примери за „особена недобросъвестност“ от негова страна  и представляват неоправдана намеса в правото  на мирно ползване на собствеността.

Затова Съдът установява едновременно нарушение както на чл. 6§1, така и на чл. 1 от Протокол 1. На жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а въпросът за определяне размера на имуществените е отложен за по-късен период, като страните са пприканени да се споразумеят.

Делото е класифицирано във второ ниво по важност.

Притеснителното е, че един публичен орган демонстрира упорито пренебрежение към актовете на националните съдилища и по този начин – явно незачитане на съдебната власт. Нещо повече – очевидно за него е без значение и решението на Европейския съд от 2013 г., с което той в продължение на повече от седем години отказва да се съобрази и да го изпълни.

 

Author

Write A Comment