Paketova and Others v. Bulgaria (Applications nos. 17808/19 and 36972/19)
/Решението е класифицирано във второ ниво по значимост/
Жалбоподателите са 56 лица, които към датата на събитията са живели в с. Войводиново и са от ромския етнос.
На 6 януари 2019 г. един от жалбоподателите и брат му участват във физическа саморазправа на улица в с. Войводиново с военен, който не е ром. В резултат на това последният получава наранявания (окачествени впоследствие като средна телесна повреда) и е откаран в болница. Двете лица са задържани, срещу тях е образувано досъдебно производство. Те са осъдени условно на лишаване от свобода.
Същия ден около 18.00 часа разгневевени хора от местното население започват протести по повод инцидента, към които се присъединяват и радикални екстремистки групи от Пловдив. Издигнати са екстремистки лозунги и са отправени заплахи за физическа разправа срещу ромите. От Пловдив са изпратени полицейски екипи за опазване на обществения ред. Около 22.00 часа кметът на селото отива в ромската махала и призовава всички роми да напуснат незабавно. Още същата вечер и на другия ден сутринта всички лица си тръгват от селото. Протестите продължават около две седмици.
На 8 януари във Войводиново пристига зам.-министър председателят, отговарящ за обществения ред и министър на отбраната (в онзи период това е Кр.Каракачанов – бел. моя, Св.М.), който разпорежда проверка на къщите в ромската махала и прави изявление, че всички незаконни къщи и постройки ще бъдат съборени. Пред медиите дава негативни оценки на ромската общност като цяло.
Същия ден е съставен протокол, установяващ, че 15 сгради в ромския квартал представляват опасност за обитателите им и са негодни за ползване и препоръчва да бъдат съборени. В следващите дни са издадени 17 заповеди за събаряне на незаконните сгради, които са собственост на жалбоподателите по настоящите две жалби. Те са обжалвани пред Административния съд в гр. Пловдив. Междувременно официални длъжностни лица правят публични изявления по редица телевизионни канали, че след издаването на съответните заповеди и влизането им в сила всички сгради в ромския квартал ще бъдат съборени и теренът ще бъде прочистен на 100%, а общественото мнение е единодушно, че ромите няма да се върнат в селото.
Част от жалбоподателите сезират ОД на МВР в Пловдив с искане полицията да им осигури закрила, за да могат да се върнат в домовете си във Войводиново, които са били принудени да напуснат в резултат на заплахи за физическо насилие, отправени към тях. Те подчертават, че ситуацията е непоносима в дългосрочен план, тъй като техните роднини не разполагат с много място, децата им не могат да посещават училище и те са оставили вещите си без надзор в къщите си. По техни твърдения пред Съда са последвали няколко телефонни обаждания от полицията, целящидаги разубедят да се върнат.
На 9 февруари 2019 г. част от жителите на ромската махала се връщат в селото. Малко след това пристига полиция, която не им разрлешава да влязат в къщите си с обяснението, че сградите са опасни. Пристига и кметът на селото, който отказва да ги допусне до жилищата им. Междувременно е организиран граждански протест срещу връщането на ромите. В оперативния план за действие, изготвен от полицията по този повод са предвидени редица мерки за опазване на обществения ред. В негово изпълнение са поставени и бариери, които блокирай достъпа на тези жалбоподатели до къщите им.
Тези събития са широко отразени в медиите. Дадена е гласност на изявления на различни длъжностни лица, които заявяват, че България трябва да се освободи от ромите, че те никога повече няма да се върнат в селото, а кметът е готов да заплати експулсирането им от страната.
Част от жалбоподателите отправят искания към административния съд на осн. чл. 250 от АПК да разпореди на административните органи да преустановят незаконните действия по повод възпрепятстването им да се върнат в жилищата си, тъй като те не се основават на административен акт и не произтичат от закона. По образуваните 17 дела са постановени определения, с които различни състави на този съд намират исканията за недопустими. Съдът констатира, че полицията е действала съгласно заповед, която е законна – за преустановяване на безредиците. Но това се е случило още на 9 февруари, когато по разпореждане на кмета ромите са били качени в автобус и изведени от селото. Чл. 250 не може да намери приложение, тъй като действията вече са преустановени. Както полицията, така и кметът са действали в съответствие със законовите си задължения, тъй като целта е била да се предотврати сблъсък между протестиращите и ромите. Но дори и да е имало известно ограничаване на правата им по чл. 8 от Конвенцията, това е допустимо с оглед гарантиране на обществената безопасност и предотвратяването на безредици.Тези определения са оставени в сила от ВАС в периода април-юни 2019 г. със сходни мотиви.
За действията на местните власти и полицията е уведомен и Главният прокурор на 15 януари 2019 г. от представител на Българския хелзинкски комитет. През март 2019 г. районната прокуратура в Пловдив отказва да образува досъдебно производство, позовавайки се на издадените заповеди за събаряне на сградите и постановява, че няма увреждане на имущество на етническа основа, престъпление по член 162 ,ал. 2 от Наказателния кодекс . Преписката е препращана на окръжната, апелативната и специализираната прокуратура и в крайна сметка изводът е, че не е налице престъпление на етническа основа. През февруари 2019 г. част от жалбоподателите на собствено основание сезират районната прокуратура в Пловдив с искане виновните лица да бъдат обвинени за злоупотреба с власт или длъжност по чл. 282 НК, до досъдебно производство не се стига.
Той отбелязва, че правителството не е оспорило, че къщите на жалбоподателите преди да напуснат селото са били техни „домове“ по смисъла на член 8. Доколкото те не са могли да живеят в тях и че това има отражение върху тяхната общност и семейни връзки, Съдът намира, че „личният и семеен живот“ на жалбоподателите също е бил засегнат.
През април 2019 г. Европейският съд постановява привременни мерки по отношение на 16 от жалбоподателите, определени като най-уязвими, за да се гарантира, че че децата не са изложени на риск от нечовешко или унизително отношение, забранено от член 3 от Конвенцията.
Съдът констатира редица разминавания по повод оценката на съответните факти, поради което посочва, че сам ще ги подложи на анализ. Поради това намира за необходимо да извърши собствена оценка на релевантните факти. Той установява, че повечето от жалбоподателите са избягали от къщите си вечерта или през нощта на 6 януари 2019 г., а останалите са го направили на следващия ден в резултат на публични протести срещу ромските жители от цялото население, които са продължили през следващите две седмици. Протестиращите наричали ромите „мърша“ и „щуки“, издигали са лозунга „Това е България, а не Цигания“, а някои от интервюираните от медиите открито призовават българското население да се обедини и да вземе нещата в свои ръце, ако властите не се справят . Много от протестите са били излъчени по телевизията и вероятно са били видени от избягалите роми и кварталът остава празен .
В своите жалби до полицията и съдилищата жалбоподателите се позовават на тези протести и на продължаващия страх, който те предизвикват у тях. С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че ситуацията, в която са се намирали жалбоподателите на 6 януари 2019 г. и през следващите седмици, е могла законно да провокира техния страх, дори ако не е установено, че протестите действително са били в близост до тях. При достигането до това заключение Съдът взема предвид и факта, че полицията е идентифицирала ситуацията като такава с висок риск за обществения ред и безопасност, което неминуемо удостоверява твърдението на жалбоподателите, че са напуснали домовете си в резултат на легитимен страх за тяхната безопасност, породен от обществените протести. Дори ако са успели да се върнат поотделно в по-късен момент, за да съберат вещите си, те не са могли да се върнат в домовете си и да продължат да живеят там. Съдът обръща внимание и на изявлението на тогавашния зам.министър председател, който е използвал силно стигматизиращ език, насочен към ромската общност в България като цяло, нещо, което той намира за особено обезпокоително. Освен това, както се вижда от материалите по делото, различните кметове публично заявяват, че процесът на „прочистване“ на ромския квартал ще бъде продължен, че ще се заплатят транспортните им разходи от България до където решат да отидат“ .Съдът счита, че повтарящата се публична проява на противопоставяне на връщането на ромите от длъжностните лица е фактор от особено значение в контекста на оплакванията на жалбоподателите.(§163) Той подчертава, че не е негова работа да решава дали изявленията на властите сами по себе си представляват намеса в правата на жалбоподателите по член 8 или дали трябва да бъдат разгледани съгласно позитивните задължения на властите, тъй като приложимите принципи са като цяло сходни. В настоящия случай, като се има предвид, че властите са знаели за опасността за жалбоподателите, Съдът намира, че последните е трябвало да предприемат разумни мерки, за да защитят лицата, изложени на опасност така, че да гарантира ефективно зачитане на техния личен и семеен живот и дом (Karaahmed v. Bulgaria, no. 30587/13, § 100, 24 February 2015, макар и в контекста на член 9). Подобни позитивни задължения са още по-важни в светлината на факта, че жалбоподателите твърдят, че са били на етническа основа.
Съдът признава, че както на 6 януари, така и на 9 февруари 2019 г. полицията е реагирала бързо, с много кратко предизвестие, и е изпратила служители в селото. Полицейското присъствие е допринесло да не се стигне до физическо насилие между членовете на двете групи и никой да не пострада физически по време на събитията. По същия начин не е имало разрушаване на къщите на жалбоподателите или повреда на техните вещи от протестиращите на тези дати. Предоставянето на защита на физическата цялост на жалбоподателите обаче, макар и похвално, само по себе си не е достатъчно, за да изпълни задължението на властите да се занимават с оплаквания на лица за повтарящи се прояви на нетолерантност, възпрепятстващи мирното ползване на домовете .(§164)
Освен това Съдът отбелязва, че в материалите по делото няма нищо, което да предполага, че след събитията от 6 януари 2019 г. кметът на селото е предприел мерки за специална защита по отношение на жалбоподателите, които са били принудени да напуснат домовете си по време на зимна нощ . Не изглежда, че освен тези действия той е потърсил защита от полицията по същото време, за да могат хората безопасно да останат в домовете си. В никое от вътрешните решения или пред Съда не се твърди, че напрежението е избухнало толкова внезапно или толкова е претоварило полицейските ресурси, че да оправдае решение, което просто да се опита да минимизира щетите, като посъветва жалбоподателите да бягат. Кметът наред с това не им е предоставил информация през тази нощ например за приюти, в които да настанят нуждаещите се семейства, или за налични социални или правни услуги, за да помогнат на жалбоподателите да се справят със ситуацията, или позволявайки им ефективно да упражняват правата си.Той не ги е информирал нито кога могат да се върнат в домовете си, нито към какъв орган могат да се обърнат в тази връзка. Съдът вече е постановил, че такива социални групи в неравностойно положение и общности на изгнаници може да се нуждаят от помощ, за да могат ефективно да се ползват от същите права като мнозинството от населението (вж. Yordanova and Others v. Bulgaria, no. 25446/06, § 129, 24 April 2012).
Въз основа на всичко гореизложено, Съдът намира, че кумулативният ефект от бездействието на различните органи – кметовете, полицията и прокуратурата по отношение на техните позитивни задължения, е довел до ситуация, в която всички жалбоподателите са били изгонени от домовете си и за което не е имало правни последици. Жалбоподателите са оставени в невъзможност да се ползват мирно от личния и семейния си живот и домовете си и не им е предоставена необходимата защита на правата им по член 8 .(§169)
Поради това Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията, взет във връзка с член 14. Колкото до оплакването по чл. 13, Съдът го намира за допустимо, но приема, че не се налага да го разгледа самостоятелно.
На жалбоподателите са присъдени обезщетение за неимуществени вреди между 4000 и 9000 EUR.
Решението е категоризирано във второ ниво по значимост.