Popovi c. Bulgarie (Requête no 39651/11),9 Juin 2016
Жалбата е свързана със задържането на г-н Попов, бивш главен секретар на Министерството на финансите, в рамките на полицейска операция, проведена на 01.04.2010 г.
Жалбоподателите са съпрузи. През 2009 г. прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради недобро управление и разходване на публични средства в рамките на Министерството на отбраната. Разследването е свързано по-конкретно с финансовите параметри на важен договор от времето, когато министър на отбраната е Николай Цонев.
Следователят, на когото е възложено разследването, сигнализира полицията, че г-н Попов и неговият девер (братът на съпругата му), съдията в СГС П.С. са му предложили пари, за да му въздействат върху хода на разследването, което да приключи благоприятно за Н. Цонев. Полицията предприема операция по наблюдение на двамата и подготвя задържането им. Арестът на г-н Попов е извършен на 01.04.2010 г. в нотариалната кантора на съпругата му, от маскирани въоръжени лица, които нахлуват в офиса на г-жа Попова, разпореждайки на присъстващите да легнат на земята и да си вдигнат ръцете. Нито служителките, нито жалбоподателят първоначално осъзнават, че това е полицейска операция и макар че не оказват никаква съпротива, един от полицаите блъска силно главата на жалбоподателя в рамката на вратата, поваля го на пода, след което са му поставени белезници зад гърба, като междувременно той е ритан и настъпван по ръцете. Всички действия са заснети от камерата в нотариалната кантора и са предоставени на ЕСПЧ. Операцията по задържането на жалбоподателя е заснета и от специално осигурен от МВР операторски екип. Часове по-късно избрани кадри са качени на сайта на МВР и разпространени от всички медии като изключителна новина. Същия ден жалбоподателят е задържан и му е повдигнато обвинение за активен подкуп на осн. чл. 304а НК за това, че е предложил 30 000 евро и 20 000 лв на следователя, който провежда разследването срещу бившия министър на отбраната. При освидетелстването му в следствения арест лекар установява наличието на наранявания по тялото и лицето на жалбоподателя. На 29.10.2012 г. СГС постановява оправдателна присъда по отношение на жалбоподателя и двамата му съучастници, която е оставена в сила от следващите две инстанции.
В хода на наказателното производство пред СГС записите от видеокамерата на нотариалната кантора и от служителите на МВР са прожектирани в съдебното заседание от 27.04.2011 г. След прожекцията зам.-градският прокурор разпорежда изпращането им на районната прокуратура с указания за проверка дали са налице данни по повод оплакването на жалбоподателя за прекомерна употреба на сила и има ли основание за образуване на досъдебно производство. На 09.05.2011 г. е образувано досъдебно производство във връзка със събитията около задържането на жалбоподателя. На 6 юли 2011 г. районната прокуратура отказва да повдигне обвинение срещу полицаите, които са задържали жалбоподателя, тъй като липсвали достатъчно данни,че последните са извършили престъпление. По отношение на полицая, причинил хематом на жалбоподателя и рана на челото, който го е блъснал на земята, прокуратурата приема, че той е действал в рамките на неизбежната отбрана, тъй като последният се бил затичал към входната врата, размахвайки ръце. Във всеки случай прокуратурата намира, че блъскането на главата на жалбоподателя във вратата било чисто случайно обстоятелство, което не може да ангажира отговорността на полицая. Постановлението е обжалвано и е отменено през март 2012 г. Образувано е производство срещу неизвестен извършител за нанесени телесни повреди на жалбоподателя на осн. чл. 131, ал. 2 НК. Назначен е експерт, който да установи дали лицето, което е обиздвижило жалбоподателя, може да бъде разпознато и по-специално дали това е полицаят В.С. Той не дава категоричен отговор. Разпитани са служителки от нотариалната кантора, присъствали на полицейската акция, жалбоподателя и полицаите, които са били включени в операцията. През юни 2013 г. разследващият полицай изпраща делото на прокуратурата с мнение за прекратяване на досъдебното производство поради липса на доказателства, че полицаят В.С. умишлено е наранил жалбоподателя. Районният прокурор спира производството поради това, че извършителят е неизвестен. Постановлението е отменено и СРС връща делото за доразследване. С постановление от 21 март 2014 г. производството е прекратено поради настъпване на абсолютната давност (три години от извършването на деянието – т.е. на 1 април 2013 г. Европейският съд намира, че използваните средства от полицаите и начинът на техните действия в хода на самата операция не са били необходими с оглед специфичните обстоятелства на случая. Самата техника за обездвижване на жалбоподателя не е била съобразена със ситуацията, нито пък използваната сила от полицията е била необходима с оглед поведението на жалбоподателя. С оглед анализа на всички данни Съдът достига до извода, че жалбоподателят е бил подложен на унизително третиране, поради което намира нарушение на чл. 3 в неговия материален аспект.
Що се отнася до разследването по повод събитията около задържането на жалбоподателя ЕСПЧ констатира, че е било образувано досъдебно производство, което се е развило в периода 09.05.2011 г. – 21.03.2014 г. Като отчита обстоятелставта по случая, той намира, че този период е твърде дълъг, тъй като делото не е било сложно, имало е достатъчно свидетели, записи от две видеокамери, медицински документи. Необходимо е било само да се идентифицира полицаят, обездвижил жалбоподателя, да се разпитат свидетелите-очевидци и да се използват записите от видеозаснемането на полицейската операция. Съдът констатира, че производството е било прекратено поради настъпилата абсолютна давност и така разследването не е позволило да се установят фактите и да се изясни отговорността на полицейските служители, участвали в операцията. Затова той достига до извода, че разследването не е било достатъчно бързо и не е било водено с необходимото усърдие. Поради това е установено нарушение и на процесуалните аспекти на чл. 3. Доколкото във връзка с нарушенията на чл. 3 не са налице никакви вътрешноправни средства за защита, е намерено нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 3.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 6§2, чл. 8 и чл. 13 във вр. с чл. 6§2 и чл. 8.
