На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.
В т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание на 6-7 юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация.
Все пак, Правителството като че ли е спестило нещо много важно, а то е свързано с обстоятелството, че чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ, като предвижда съдебен контрол върху решенията на ДКСИ, препраща към глава XII от АПК, по който ред е предвидено да протече съдебната процедура пред ВАС. Оказва се, че съдебният контрол ще се развива по правилата на касационното производство. И какво толкова, ще си кажат повечето хора, нали вече решението на ДКСИ ще може да се обжалва пред съд ? Там е целият проблем, че в самия АПК са въведени ограничения в няколко насоки относно протичането на процеса в неговата касационна фаза, което вече поставя под съмнение възможността да се гарантира пълнота на съдебния контрол. В чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК сред задължителните реквизити на жалбата до съда е посочено, че тя трябва да съдържа „ точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания.“ Само че, аз се питам, ако обжалваният административен акт по дефиниция не съдържа мотиви (така гласи чл. 59, ал. 3 от ЗЗКИ – „(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.), то дали липсата на такива би се приела като порок от съда? Все в цитирания чл. 212, но в ал. 2 е записано, че оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага, а от чл. 219 става ясно, че в касационното производство са допустими само писмени доказателства. Така на практика засегнатото лице, освен че не знае от какво точно да се защитава, въз основа на какви доказетелства е лишено от достъп, е ограничено и в средствата, чрез които може да стори това, тъй като няма да са допустими свидетелските показания. Ето защо г-н Бойко Рашков (както и всеки друг, пожелал да се яви като свидетел) няма да бъде допуснат да свидетелства по предстоящото съдебно производство, което ще се развие пред Върховния административен съд.
Правото на защита е ограничено и в друг аспект.
В чл. 218 от АПК е регламентирано, че съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. На мен ми се струва в голяма степен илюзорна въведената съдебна защита в ЗЗКИ, защото тя предоставя само привидни права на засегнатите лица, които те няма как да осъществят пълноценно. Освен всичко друго, чл. 220 от АПК предвижда, че прилагането на материалния закон се преценявало въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. Това обаче е валидно за нормалното касационно производство, което е завършек на предходното съдебно производство, по което има постановен съдебен акт, а в него са установени фактите. В настоящия случай, когато се обжалва един индивидуален администартивен акт, в който са посочени единствено правни основания, но липсват всякакви мотиви (т. е фактически основания), за какви установени факти иде реч? Очевидно е, че ВАС следва да изиска всички събрани доказателства от ДКСИ в производството по постановяване на решението му.
И тук възникват редица , меко казано, неудобни въпроси. Ами ако тези „доказателства“ представляват данни, събрани със СРС? Дали в кориците на административната преписка ще се съдържат и т.н. ВДС (веществени доказателствени средства) и протоколи, както изисква чл. 25 от Закона за специалните разузнавателни средства? А ако тези СРС са ползвани нерегламентирано по отношение на лице, което по закон е призвано да осъществява контрол точно върху институцията, която използва тези СРС-та? Много притеснително е за мен изнесеното в медиите от г-н Рашков и то поражда въпроса дали ДАНС не се поставя де факто над органа, който бе създаден, за да контролира именно неправомерното използване на СРС?
Иска ми се да припомня защо бе създадено Националното бюро за контрол на СРС като независим колегиален орган, чиито членове се избират от българския парламент. На 28 юни 2007 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев[3]. В него Съдът констатира наличието на сериозни дефекти в правната уредба по прилагане на СРС, която води до системна злоупотреба със събраната чрез такива средства информация, както и че законът не предоставя надеждна защита срещу произвол при следенето, записването, филмирането и контрола върху кореспонденцията, осъществявани от МВР. В изпълнение на общите мерки по решението бяха предприети промени в ЗСРС и с изменението на закона (ДВ бр. 109 от 23.12.2008 г.) бе създадено специално Бюро за контрол на специалнитне разузнавателни средства. То по същество въобще не заработи, а през 2009 г. бе закрито и бе създадена парламентарна подкомисия с твърде неясни ксомпетенции, чиито действия бяха окачествени от специалисти като хаотични и непоследователни. Стигна се и до редица политически скандали, подслушани разговори на министър-председателя, министъра на вътрешните работи, на началника на Агенция „Митници“, на депутати и журналисти. Все пак подкомисията по закон беше длъжна да изготвя доклади за извършената от нея дейност и така се стигна до разкриването на съществени структурни проблеми, стоящи в основата на злоупотреби с използването на СРС. Ето защо през 2013 г. след поредно изменение в ЗСРС Националното бюро за контрол на СРС бе създадено отново (ДВ, бр. 70/2013 г.). Неговата дейност оттогава никога не е била обект на скандали, тъкмо напротив – у обществото се създаде известно спокойствие, че вече не се злоупотребява с използването на СРС, тъй като от представяните годишни доклади се констатира драстично ограничаване на дадените разрешения за използване на СРС.
Наблюдението по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по групата дела Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев, към които са присъединени и по-новите, постановени по-късно[4], все още не е приключило. В ревизирания от 2013 г. нов „План за действие“ по изпълнението им, представен от правителството в Секретариата на Комитета на министрите на 16 март 2017 г., са посочени поредица от законодателни мерки, които са предприети, за да се гарантира ограничаването на злоупотребите и незаконното използване на СРС, както и предвидените средства за компенсация при установено нарушение на закона.[5] Макар че всички тези промени са приветствани, Секретариатът препоръчва да бъдат обмислени някои законодателни решения, които за него изглеждат смущаващи (като например срокът на разрешение за използване на СРС от две години, в който не се осъществява никакъв периодичен съдебен контрол). Той препоръчва на властите да представят своя оценка на възможността за създаване на обща база данни за исканията за използване на СРС, тъй като тя „може допълнително да подобри съдебния контрол, а така също и мониторинга на Националното бюро“ [6] Следователно, препоръката е да се гарантира в още по-голяма степен независимостта и ефективността на този орган.
Оставам с някакво смътно подозрение, че властите се опитват да представят някаква бутафорна видимост пред Европейските институции, че правят всичко възможно да гарантират защитата на правата на гражданите и затова създават независими от изпълнителната власт институции. В същото време като че ли някой се опитва да ги превземе отвътре, да ни отнеме всяка илюзия, че сме защитени, като „отстрелва“ неудобните, които могат не само да четат закона, но и да го разбират и прилагат.
…………………………..
[1] Решение от 21 юли 2016 г. по жалба № 57148/08 на Европейския съд по правата на човека. Неговият цялостен превод на български език може да бъде намерен на страницата на Министерството на правосъдието тук: http://www.justice.government.bg/47/2660/ .
[2] Този документ може да бъде прочетен на следната страница на Комитета: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectId=090000168070f2eb
[3] Жалба № 62540/00. Решението може да бъде намерено в пълен превод на български език на http://www.justice.government.bg/47/12/
[4] Georgi Yordanov v. Bulgaria, no. 21480/03, judgment of 24 September 2009, final on 24 December 2009;Hadzhiev v. Bulgaria, no. 22373/04, judgment of 23 October 2012, final on 18 March 2013; Natsev v. Bulgaria, no. 27079/04, judgment of 16 October 2012, final on 16 January 2013; Kirov v. Bulgaria, no. 5182/02, judgment of 22 May 2008, final on 22 August 2008; Goranova–Karaeneva v. Bulgaria, no. 12739/05, judgment 8 March 2011, final on 8 June 2011 08/06/2011; Savovi v. Bulgaria, no. 7222/05, judgment of 27 November 2012, final on 27 February 2013.
[5] Този документ е достъпен на следната страница на Съвета на Европа: https://rm.coe.int/1680704ad8
[6] Документът на Секретариата може да бъде прочетен тук: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=090000168070e585
