Aleksandar Sabev c. Bulgarie (Requête no 43503/08) Към датата на събитията жалбоподателят е майор от военното разузнаване. На 27.05.2005 г. той е информиран, че е отнет достъпът му до класифицирана информация на национално ниво. В писмото е посочено само правното основание без каквито и да било мотиви – чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗЗКИ. Жалбата му до Държавната комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/ е оставена без уважение и без да бъде мотивирана. През…
Yonchev v. Bulgaria (Application no. 12504/09), 7 december 2017 Жалбоподателят като полицейски служител участва в няколко задгранични мисии. През 2001 г. по повод предстоящо включване в нова мисия, се налага той да премине психологически тест в Института по психология на МВР, след което е информиран, че резултатът е отрицателен и той не е включен в мисията. Той оспорва тази оценка пред директора на института, но последният го информира писмено, че по време на самата процедура той…
Delin v. Bulgaria (Application no. 62377/16), 6 december 2018 /решение на Комитет/ От 1998 г. и до 2013 г. жалбоподателят заема различни длъжности в териториалното поделение на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/в Благоевград. Поради особения характер на професията на него периодично му е издавано разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „строго секретно“. На 20.11.2013 г. на жалбоподателя е връчен документ за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, макар че срокът…
На 19 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установи нарушение на правото на справедлив процес по делото Aleksandar Sabev c. Bulgarie (Requête no 43503/08) поради отказа на Върховния административен съд да извърши самостоятелна преценка върху основателността на отнето разрешение за достъп до клисифицирана информация.
Обосновка на включването на допълнение към Правилата
На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда.
На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.
В т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание на 6-7 юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация.
След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.
Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му.
На 21 юли 2016 г. Европейският съд установи нарушение по делото Miryana Petrova v. Bulgaria (Application no 57148/08), 21 July 2016. В него той постанови, че предвидената в националното законодателство процедура за оспорване незаконосъобразността на заповед за прекратяване на трудово/служебно правоотношение поради отнемането на достъп до класифицирана информация не отговаря на изискванията за справедлив процес, според чл. 6§1 от Европейската конвенция.
Българският съд сам е ограничил собствената си компетентност, като е отказал да изследва въпроса доколко обоснован е отказът, респ. – отнемането на разрешението за достъп, постановено от административен орган.