Ribcheva and Others v. Bulgaria(applications (nos. 37801/16, 39549/16 and 40658/16),30 mars 2021
Жалбата е класифицирана в първо ниво по важност
Тя е депозирана от майката, съпругата и дъщерята на убития офицер по време на полицейска операция по задържането на въоръжено лице П.П. в Лясковец на 14 март 2014 г.
В периода 2003-2009 г. г-н П.П. получава разрешения за ловно и огнестрелно оръжие и се снабдява с четири броя такова. През 2012 г. изтича срокът за притежаването им и полицията отправя покана към него да ги предаде, но последният отказва да допусне до дома си служителите на реда. Междувременно съседи на лицето отправят оплаквания по повод заплахи от негова страна, че ще ги убие. Прокуратурата в Горна Оряховица образува досъдебно производство за незаконно притежаване на оръжие, но постановлението за привличане не му е връчено, защото той отказва да го получи. Предходните опити на полицията лицето да бъде изведено доброволно от дома му, за да бъде освидетелствано, се оказват неуспешни. През 2013-2014 г. мъжът изпраща писма до директора на близкото училище с оплакване от поведението на учениците и отправя заплахи. В подобен дух е и писмото му, адресирано до районната прокуратура, в което са отправени закани, че може да се стигне до ситуацията като в случая Dimov and Others v. Bulgaria, no. 30086/05, §§ 8-29, 6 November 2012. В тази връзка полицията в Горна Оряховица и Велико Търново започва подготовка на операция за изземване на оръжията. Изготвеният план за операцията на антитерористичния отряд съвместно с преставители на националната полиция е утвърден от Главния секретар на МВР, който издава заповед за реализирането й.
В хода на операцията, започнала в ранните часове на 14 март 2014 г. участниците се натъкват на неочаквана въоръжена съпротива от страна на лицето, което успява да рани трима офицери, както и да простреля смъртоносно над лявата вежда г-н Шарков. Малко по-късно П.П. е ранен и заловен.
По образуваното наказателно производство П.П. е признат за виновен в извършването на предумишлено убийство на г-н Шарков и е осъден на доживотен затвор. Присъдата е оставена в сила от следващите две инстанции. ВКС в решението си специално отбелязва,че използваната сила спрямо подсъдимия е била пропорционална с оглед съзнателно създадената от него критична ситуация.
Непосредствено след приключването на операцията по залавяне на П.П. Главния секретар на МВР разпорежда вътрешна проверка по случая, при която са констатирани редица пропуски както в периода 2012-2014 г. по изземване на незаконно притежаваните оръжия, така и по хода на планирането и подотовката на самата операция, изразяващи се в липса на добро техническо обопрудване и на достатъчно разузнаване преди провеждането на самата операция. Докладът е засекретен и едва през 2020 г. е предоставен на жалбоподателите, но в него имената на офицерите, участвали в операцията, са заличени с оглед опазване на тяхната сигурност. По искане на майката и вдовицата на загиналия министърът на вътрешните работи разпорежда извършването на втора вътрешна проверка. Изготвеният доклад установява и други пропуски (извън констатираните в първия): че за изготвения психологически портрет на извършителя не е ползвана актуална информация, за липса на предварително разузнаване, за липсата на яснота за твърде спешното провеждане на операцията, че не всички звена са получили досататъчно ясни задачи. Според доклада отговорността за всички тези грешки е на командира на отряда, който е имал цялостен контрол върху операцията. Поради това се предлага материалите да бъдат изпратени на прокуратурата за преценка дали да му бъде повдигнато обвинение за немърливо изпълнение на задълженията си, с което е причинил смъртта и нараняванията на подчинените си. Съответно в доклада се стига до заключението, че твърденията на г-жа Рибчева за грешки поради небрежност при подготовката и провеждането на операцията са основателни. Тя е информирана за изготвянето му, но той й е предоставен едва след декласифицирането му през 2020 г.
Сезирането на прокуратурата от нейна страна да се започне самостоятелно разследване за престъпления по чл. 123, ал. 1 и чл. 387 НК срещу виновни длъжностни лица е оставено без уважение. Върховната касационна прокуратура намира, че не са допуснати грешки при планирането и провежданео на операцията и че смъртта на г-н Шарков не е в резултат от незаконното поведение на длъжностни лица.
На различни дати през 2014 г. жалбоподателките получават дължимите им обезщетения за смъртат на техния близък, съгласно съответните норми на ЗМВР.
Жалбоподателките повдигат оплакване, че властите не са разследвали прецизно начина, по който е била планирана и проведена операцията на 14 март 2014 г., при която г-н Шарков е загубил живота си, както и че те не са направили достатъчно, за да защитят неговия живот.
Съдът намира, че възраженията на Правителството по допустимостта на оплакванията ще бъдат разгледани едновременно с тяхната основателност, тъй като въпросите са тясно свързани.
Той подчертава, че оплакванията не са свързани с начина на провеждане на наказателното производство срещу г-н П.П. Въпросът, който се поставя, е дали властите са били длъжни да разследват има ли небрежни действия или бездействия от страна на длъжностни лица, които пряко са допринесли за смъртта на г-н Шарков и, ако е така, дали разследванията, проведени в хода на наказателното производство срещу г-н П.П., са били били достатъчни за изпълнение на това задължение.(§129)Съдът припомня, че такова разследване е наложително, когато се е стигнало до загуба на човешки живот при обстоятелства, потенциално ангажиращи отговорността на държавата поради предполагаема небрежност при изпълнението на нейните позитивни задължения по чл. 2, макар че не е задължително да се стига до осъдителна присъда. В отделни случаи граждански или дисциплинарни производства може да са достатъчни.(§129) Съдът се позовава на богатата си практика в тази насока. Той обръща внимание, че наказателното производство срещу г-н П.П., в което жалбоподателите предявяват искове за обезщетение срещу него, не е имало за цел да разследва или компенсира твърдяното неспособност на властите да направят достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков. Обезщетението, присъдено на жалбоподателките в това производство, дължимо от г-н П.П., е имало за цел да компенсира вредата, която са претърпели поради неговото деяние, а не всяка вреда, претърпяна в резултат на действия или бездействия от властите във връзка с това. Ето защо те не са загубили статуса си на жертви и възраженията на правителството са отхвърлени.
Същевременно наказателният процес срещу г-н П.П. съвсем не освобождава Правителството от отговорност да проведе разследване по този въпрос.
По отношение на формата на разследванията Съдът няма някакви специални изисквания, които да отговарят на стандартите на чл. 2. Като първа стъпка двете вътрешни разследвания според Съда не изглежда да са били неадекватни, нито забавени или извършени от некомпетентни лица.Той обаче констатира два основни пропуска. Първият е, че второто вътрешно разследване не е започнато служебно, а след изрично искане на г-жа Рибчева. Втората по-сериозна грешка е, че и двете разследвания са имали чисто вътрешен характер и докладите по тях остават класифицирана информация в продължение на няколко години. До тях няма достъп никой – дори и най- близките.
Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в неговите процесуални аспекти поради непровеждането на ефективно разследване доколко длъжностни лица или властите са предприели разумни мерки за защита на живота на г-н Шарков.
Относно оплакването за нарушаване на позитивните задължения на държавата да защити в достатъчна степен живота на г-н Шарков (в материалния аспект на чл. 2) Съдът подлага на анализ представените му по делото материали. Той се въздържа от категорични оценки доколко действията на властите при планирането на операцията и при нейната реализация са били адекватни. Все пак отбелязва, че общото впечатление, което те създават, е, че властите, и по-специално командването на антитерористичния отряд, неправомерно са ускорили операцията и са подценили степента, в която г-н П.П. се е подготвил да се противопостави на всеки опит на полицията да нахлуе в апартамента му. Доколкото обаче въпросът опира до предположения, Съдът се въздържа да даде оценка дали ако тези грешки не бяха допуснати, те биха позволили на властите значително да намалят риска, на който са били изложени полицаите. Фактът е, че това е била операция, изпълнена с опасност, проведена срещу тежко въоръжен и решителен мъж, добре барикадирал се в дома си. Въпреки грешките, властите са взели предпазни мерки, които по онова време биха могли да се възприемат като разумни. Съдът подчертава, че тъй като е далеч от събитията, той следва да бъде изключително предпазлив и не може да си позволи със задна дата да дава оценка на адекватността на предприетите мерки (включително в случаите на преценка за използваната сила доколко е била абсолютно необходима, където се прилага значително по-висок стандарт).Въпреки констатацията му за някои допуснати грешки, той не намира, че българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат разумни стъпки за защита на живота на г-н Шарков. Затова според него не е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в материалния му аспект.
