Жалбите са обединени за общо разглеждане от Съда. В решението си той хронологично проследява всички събития в исторически аспект от коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели.
Съдът се произнася по отделно относно допустимостта на оплакванията, свързани с а/ претенциите за нарушаване на правото на собственост и б/ последиците от наложения мораториум за за търговска експлоатация на отделните имоти, които са предмет на настоящата жалба .
По повод оплакването за нарушение на чл. 6§1 във връзка с водените дела за имотите в Саръгьол и Ситняково Съдът намира, че изводите на националните съдилища не са произволни или явно необосновани. Те са разгледали и отговорили подробно на доводите на жалбоподателите като са се позовали на съответните разпоредби на вътрешното право. Ето защо той достига до извода, че оплакването е недопустимо поради неговата необоснованост.
Колкото до претенцията за нарушение на чл. 13 Съдът преценява, че в настоящия случай той не намира приложение, поради което жалбата в тази й част е недопустима ratione materiae (в този смисъл той се е произнесъл в решението Walter v. Italy (dec.), no. 18059/06, 11 July 2006).
Относно претенциите за нарушение на чл. 6§1 и чл. 13 по повод последиците от наложения мораториум от Народното събрание през 2009 г. върху всички имоти, възстановени по административен ред на жалбоподателите Съдът обявява за допустими следните оплаквания : относно невъзможността на жалбоподателите да оспорят забраната за разпореждане с имота в с. Баня (§§223-224 ) и относно невъзможността да се оспори забраната за всякаква търговска експлоатация на именията Ситняково, Сарагьол, Бистрица Врана и Баня (§§ 227-228), както и относно невъзможността за търговска експлоатация на горските земи.
По основателността на тези претенции Съдът подчертава, че чл. 6 не гарантира правото на достъп до съд, който да има правото да обезсили или да отмени закон, приет от законодателната власт. Прочее жалбоподателите не повдигат и подобно оплакване. Те се оплакват, че решението на Народното събрание от 18 декември 2009 г. не подлежи на съдебен контрол от съд или друг орган по силата на самата Конституция. Съдът не приема довода на правителството, изложен по повод земите от горския фонд, но еднакво валиден и за всички останали имоти, че съдебните производства относно спора за правото на собственост са различни и те не осигуряват ефективен достъп до съд по повод оплакванията за наложения мораториум. Ето защо Европейският съд достига до извода, че е налице нарушение на чл. 6§1 по повод зостъпа им до съд. Наред с това той намира, че не се налага да се произнесе отделно относно наличието на нарушение на чл. 13.
Съдът установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 по повод наложения мораториум за търговска експлоатация на земите от горския фонд. Претенцията по чл. 41 е отложена с предложение страните да постигнат споразумение в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото решение.
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост.