Vasileva v. Bulgaria(Application no. 23796/10), 17 March 2016
/не е установено нарушение/
През 2004 г. жалбоподателката предявява иск за неимуществени вреди в резултат на медицинска грешка срещу хирурга и болничното заведение, в което й е извършена операция. В исковата си молба тя твърди, че целта на операцията е била да отстрани поразените участъци, които се презюмира, че са били в шестото, осмото или деветото ребро, но вместо това шестото е счупено, а е извършена операция на здрави ребра. Наред с това без всякаква необходимост е направена ревизия на белите й дробове. В хода на съдебните процедури както пред Пловдивския окръжен, така и пред апелативния съд, са назначени множество съдебно-медицински експертизи с участието на различни експерти. Един от тях изразява особено мнение по въпроса за необходимостта от извършената операция и липсата на допусната грешка. Всички останали сочат, че операцията е била необходима. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд, а решението му е оставено в сила от апелативния съд. Двете инстанции приемат, че операцията е била необходима, а лекарят, който я е извършил, е следвал добрите лекарски практики. ВКС отменя решението на апелативния съд, приемайки, че съдилищата не са изиграли по-активна роля при формулирането на въпросите към експертите – кое е наложило операцията на четвъртото и петото ребро, защо е било счупено шестото. Наред с това ВКС отбелязва и недостатъчността на мотивите относно неприемането на особеното мнение на единия от експертите. При повторното разглеждане на делото от апелативния съд е назначена нова медицинска експертиза. В решението си тази инстанция се позовава както на приетите преди това заключения, така и на последната изслушана експертиза и приема, че оперативният екип е бил изправен пред ситуация, която е изисквала спешна реакция за локализиране и отстраняване на тумора и че никаква медицинска грешка не е била допусната. Това решение не е допуснато до касация.
Жалбоподателката повдига оплакване за липса на справедлив процес поради съмненията относно безпристрастността на назначаваните като вещи лица лекари. Съдът отбелязва, че доколкото е анализирал създадените гаранции в българското право, осигуряващи независимост на назначаваните медицински експерти в светлината на чл. 8 от решението си (в §§ 72-74), той се позовава на тях и по повод оплакването по чл. 6§1. Освен това, като държи сметка по този аспект за заключението, до което е достигнал във връзка с чл. 8, той не смята, че жалбоподателката е била поставена в по-неблагоприятна ситуация, отколкото хирурга и болницата(ответници по делото за обезщетение за вреди), нито намира, че самата процедура не й предоставя ефективен достъп до съд.
Поради това Европейският съд не установява нарушение на чл. 6. Той не констатира нарушение и по основното оплакване – по чл. 8.
