Vesselinov v. Bulgaria (Application no. 3157/16), 2 May 2019
/липса на нарушение/
Жалбоподателят е с българска националност, но с австрийско гражданство и живее във Виена. През май 2009 г той посещава София и установява, че неговият племенник е ивършил големи преустройства в наследствената къща. През юли с.г. той изпраща писмо до Столична община, в което се оплаква от извършените строителни работи, които значително променили облика на къщата и изразява съмнение относно тяхната законосъобразност. Жалбоподателят изисква да му бъдат изпратени копияот всички документи във връзка с тези преустройства, тъй като възнамерявал да сезира съда. Наред с това в писмото се изразява съмнение относно законността на нотариалния акт от 1996 г. , с който племенникът му е признат за собственик на част от имота и който е издаден на основаат на други два по-стари нотариални актове (единият от майката на племенника А.К. за дарение от 1983 г., другият – за покупко продажба от друг съсобственик от 1995). Жалбоподателят посочва в писмото си, че възнамерява да оспори тези актове в съда. Няма данни да са водени дела от негова страна нито във връзка с предприетите строителни работи, нито по оспорване на нотариалните актове. През декември племенникът депозира тъжба срещу жалбоподателя, че го е наклеветил в извършването на престъпление, като е заявил, че притежава незаконен нотариален акт, придобит в резултат на фалшифициран нотариален акт, т.е. обвинението е за извършено престъпление – подправка на нотариален акт. Предявен е и граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Районният съд прекратява производството в наказателната му част поради давност и продължава производството само в гражданската му част. На 30 януари 2014 г. исковата претенция е уважена изцяло, като съдът изрично посочва в решението си, че не е необходимо да установява елементите на престъплението клевета, а единствено – дали са налице предпоставките на член 45,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Районният съд намира, че жалбоподателят следва да отговаря за това, че е направил невярно изявление, че племенникът му е придобил част от имота въз основа на незаконен нотариален акт. Решението е оставено в сила от въззивната инстанция. Няма данни дали е образувано изпълнително производство, нито дали жалбоподателят е заплатил на племенника си сумата по уважената искова претенция.
Европейският съд припомня, че генералните принципи, изработени в неговата практика във връзка със свободата на изразяване са синтезирани в неговите решения Morice v. France ([GC], no. 29369/10, §§ 124-27, ECHR 2015) and Medžlis Islamske Zajednice Brčko and Others v. Bosnia and Herzegovina ([GC], no. 17224/11, §§ 75‑77, 27 June 2017).
Връщайки се към конкретния случай, Европейския съд не поставя под въпрос заключенията на националния съд относно претърпените неимуществени вреди от страна на племенника, въпреки че твърденията в писмото на жалбоподателя не са били прекалено агресивни, очернящи или обидни. Освен това, неговото писмо е било адресирано до орган, който не е компетентен да извърши проверка дали нотариалният акт е подправен или не или да предприеме някакви други мерки. Според ЕСПЧ зиглежда, че жалбоподателят е целял умишлено да навреди на племенника си. Неговото изявление не е направено импулсивно, в хода на някакъв дебат, а е изпратено на властите около два месеца след като жалбоподателят е посетил София и е узнал за извършваното строителство в наследвствения имот.
Европейският съд намира, че намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя съответства на неотложна социална нужда. Що се отнася до уважения граждански иск, макар и производството в наказателната си част да е било прекратено, той е бил осъден да заплати сумата от 5 000 лв и лихви за забава. Последният обаче не е представил никакви документи за своето финансово състояние, за да даде възможност да се прецени дали подобно решение представлява прекомерна и непропорционална тежест. Освен това , изглежда, че жалбоподателят не е заплатил тази сума, нито се твърди, че A.K. е опитал да получи такова плащане.
Съдът обръща внимание и върху обстоятелството, че делото не се отнася до жалба на жалбоподателя към орган, компетентен да я разгледа, поради което не може да се каже, че решението жалбоподателят да понесе гражданска отговорност не води до риска да бъдат задушени потенциални бъдещи жалби ( за разлика от Sapundzhiev v. Bulgaria [Committee], no. 30460/08, § 49, 6 September 2018. ).
Решението на Съда е, че жалбата е допустима, но неоснователна.
