Zvezdev c. Bulgarie (requête nº 47719/077), 7 janvier 2010
Жалбоподателят е задържан на 30.04.2007 г. за 24 часа на осн. чл. 63 ЗМВР по подозрение, че е заплашил с огнестрелно оръжие една жена. При обиска у него то не е открито. На 1 май жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 с постановление на прокурор на осн. чл. 64, ал. 2 ЗМВР за още 72 часа с оглед изправянето му пред съд. В този период той е бил прегледан от психиатър, който е установил, че лицето страда от психическо разстройство и не осъзнава напълно действията си. С издтичането на 72-чаксовото задържане жалбоподателят бил освободен и му била определена мярка за неотклонение „подписка“. При направенното претърсване в дома на жалбоподателя там не било открито огнестрелно оръжие.
С постановление от юли 2007 г. производството срещу жалбоподателя било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК (поради това, че след извършване на деянието лицето е изпаднало в дълбоко и непоправимо разстройство на съзнанието). Постановлението било обжалвано пред СРС, който го изменил, като установил, основавайки се на медицинските експертизи, съдържащи се в следственото дело, че лицето не е осъзнавало напълно деянието си по време на извършването му и не е било в състояние да прецени последиците му, поради което е било невменяемо и извършеното от него не съставлява престъпление. СРС изменил основанието за прекратяване на производството, като го преквалифицирал по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Съдът отбелязва, че жалбоподателят е бил задържан от полицията и прокуратурата, за да може компетентният за това съд да вземе решение относно определянето на мярката му за неотклонение, но той е бил освободен преди да бъде изправен пред съд. Съдът констатира, че лицето е било освободено едва с изтичането на 96 часа, разрешени според вътрешното законодателство, след като назначеният експерт-психиатър е констатирал, че лицето страда от психично разстройство, което прави невъзможно по-нататъшното продължаване на следствените действия. Дори и да е било необходимо известно време, за да се изготви това заключение, то не обяснява защо жалбоподателят е бил държан цели три дни след прегледа от психиатър, а и правителството не е представило никакво обяснение.
Съдът отбелязва, че действия по разследването са извършени само в първите два дни от задържането на лицето – на 30 април и 1 май, което не обяснява кое е налагало задържането му за 96 часа. Той констатира наред с това несъвършенството на българското законодателство, което позволява кумулирането на два вида задържане – полицейско за 24 часа и прокурорско за 72 часа допълнително, което води до забавяне на самата процедура по изправяне на лицата, заподозрени в извършването на престъпление, пред съд. Съдът се позовава на решението си по делото Kandzhov v. Bulgariа (Application no. 68294/01 ,§§65-67 6 November 2008) и посочва, че такава практика е несъвместима с правото за незабавно изправяне пред съд. Поради това той установява нарушение на чл. 5§3.
По повод оплакването на жалбоподателя, че не е могъл да оспори незаконността на задържането си, тъй като по вътрешното право не е предвидена такава възможност, Съдът констатира, че прокурорското постановление не е било подложен на никакъв контрол от страна на вътрешна юрисдикция, тъй като жалбоподателят не е бил изправен пред съд. Що се отнася до възможността то да бъде обжалвано пред по-горестоящ прокурор, според Съда този контрол е йерархичен и не отговаря на изискванията на чл. 5§4. От друга страна, Правителството не е представило никакви доказателства, че е налице друго вътрешноправно средство за защита по повод този вид оплаквания. Така Съдът достига до извода, че е допуснато нарушение и на чл. 5§4.
По повод оплакването за невъзможност да се получи обезщетение за незаконно задържане, визирано в чл. 5§5, Съдът не приема аргументите на Правителството, че такова е можело да се претендира на осн. чл. 2,ал. 2 от ЗОДОВ, изхождайки от практиката на българските съдилища. Фактът на установени нарушения на чл. 5§3 и 5§4 е достатъчен, за да достигне до извода, че е нарушен и чл. 5§5 от Конвенцията.